1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)

Той е живял по времето на първите гонения срещу светите икони. Роден е в Равена в благородно семейство и е станал епископ на родния си град. Скоро се разпространила славата му като истински пастир на Христовото стадо и той бил избран за епископ на Катания в Сицилия. Както често се случва и днес, градът, макар и номинално християнски, бил обхванат от суеверия и езичество. Светият епископ се заел да отвърне хората от заблудата: с молитвите си той причинил срутването на езически храм и на негово място построил църква, посветена на Четиридесетте мъченици от Себасте. По това време целият остров бил под тираничното управление на маг на име Хелиодор, който използвал всичките си магически умения, за да потиска хората и да се издига. Въпреки че бил пленен по императорска заповед и осъден на смърт, той винаги успявал да избяга от своите похитители благодарение на окултните си умения. Свети Лъв, който се стремял към обръщането на всички, направил всичко възможно, за да обърне магът към Христос, но без резултат. Един ден Хелиодор влезе в църквата по време на Божествената литургия, подигравайки се на Тайнствата на Христос. Светият излезе от олтара и, хвърляйки омофориона си върху подиграващия се, незабавно го лиши от демоничните му сили. Префектът на Сицилия заповяда магът да бъде изгорен жив. Епископ Лъв отиде на кладата заедно с него, но излезе невредим, без дори миризма на огън по себе си, докато Хелиодор беше изгорен до пепел.

Ревността на Свети Лъв в защита на вярата се равняваше на неговата любов и състрадание към бедните и беззащитните, за които той се отдаде безпрестанно с молитви, милостиня и посещения. С молитвите си той възвърна зрението на слепите и изцели парализираните. След неговата кончина светите му мощи, които излъчваха ароматно миро, бяха почитани в църква, която той беше основал в чест на Света Луция.

Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)

„Роден в Египет, Аба Бесарион беше въведен в ангелския живот от Свети Антоний Велики. По-късно той стана ученик на Свети Макарий, основателя на Скетис (19 януари), и след това се отправи да води живот на странник, носен насам-натам от Провидението като птица от вятъра. Цялото му богатство се състоеше в Евангелието, което винаги носеше в ръката си. Живеейки на открито, той търпеливо понасял всички климатични условия, без да се тревожи за жилище или облекло. Укрепен от силата на вярата, той останал незасегнат от всички плътски страсти.

„Когато стигнеше до манастир, където братята водеха общ живот, той седеше и плачеше пред портата. Веднъж един брат му предложи гостоприемство и го попита защо е огорчен. „Не мога да живея под покрив, докато не си възвърна богатството на дома си“, отговори той, имайки предвид небесното наследство, изгубено още от времето на Адам. „Аз съм огорчен, всеки ден съм в опасност от смърт и нямам покой поради огромните си нещастия, които ме задължават да пътувам непрестанно, за да завърша пътя си.“

„Той скиташе четиридесет години, без никога да си легне да спи, и прекара цели четиридесет дни и четиридесет нощи, стоейки напълно буден в един трънлив храст. Един зимен ден, докато вървеше през едно село, той се натъкна на мъртвец. Без да се колебае, той свали собственото си палто и покри тялото. Малко по-нататък той даде туниката си на един беден човек, който трепереше от студ. Един военен офицер, който случайно минавал оттам, видял голия аскет и попитал кой го е съблякъл. „Той!“ отговорил Бесарион, като вдигнал Евангелието. При друг случай той срещнал един беден човек и, като нямал какво да му даде за милостиня, побързал към пазара, за да продаде Евангелието си. Когато ученикът му попитал къде е книгата, той отговорил весело: „Продадох я в послушание към думите, които не преставам да чувам: Иди, продай това, което притежаваш, и дай на бедните“ (Мат. 19:21).

„Чрез този евангелски начин на живот той стана избран съд на благодатта и Бог извърши много чудеса чрез него. Един ден, например, той превърна морската вода в сладка чрез знака на кръста, за да утоли жаждата на своя ученик. Когато последният искаше да запази малко за остатъка от пътуването, той го спря, казвайки: „Бог е тук, Бог е навсякъде!“ Друг път, след като престоя две седмици в молитва с вдигнати към небето ръце, той докара дъжд, достатъчен да напълни дрехата на един жаден брат. После имаше случаи, когато спря слънцето да залезе, докато стигне до килията на един старец, с когото искаше да се срещне; и когато премина по водите на една река. Чрез тези и много други чудеса, извършени от светеца, Бог показа, както направи с Мойсей, Иисус Навин и Илия, че дава на Своите слуги власт дори над природните явления. Чрез силата на Христос той възкреси парализиран, изгони демони и показа, че наистина е „бог“ на земята.

„Когато, достигнал целта си, той беше на път да си възвърне онова небесно обиталище, което беше търсил през всичките си скитания, той каза на онези около него: „Монахът трябва, като херувимите, да бъде само очи.“

„В отговор на брат, който попитал какво трябва да прави монах, живеещ в общност, той отговорил: „Мълчи и не се меряй.“ Наистина, така дори сред хората човек може да получи благодатта на великите отшелници.“ (Синаксар)

Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Тези тридесет и четири почитаеми отци от Манастира на Преображението във Валаам на езерото Ладога бяха избити от група новоповярвали в лутеранството, които обсадиха манастира и се опитаха да принудят братята да се отрекат от православната вяра.