Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)

9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. 10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. 11Поръчвай това и поучавай. 12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. 13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. 14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. 15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.

Лука 19.1-10 (Евангелие)

1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. 2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, 3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; 4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. 5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. 6И той бързо слезе и Го прие с радост. 7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. 8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. 9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, 10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Великомъченик Теодор Тиро (ок. 306)

Гръцката дума „Тирон” означава „новобранец”. Този свети мъченик на Христос е родом от Понт и е бил римски легионер по време на гоненията на Максимиан (около 303 г.). Въпреки че е бил християнин от детството си, той е пазил вярата си в тайна, докато е бил в армията. Докато неговата кохорта е била разположена близо до градче на име Еухаита, той научил, че хората там са били тероризирани от змей, който живеел в съседната гора. Той тръгнал да се изправи срещу змея, молейки се на Бога резултатът от битката да му бъде знак дали е дошло времето да се принесе в жертва за мъченичество. Намерил огнедишащото чудовище и, въоръжен със знака на кръста, забил копието си в главата му и го убил.

Успехът му го убеди, че след като е победил този плътски змей, е готов да победи и духовния змей – дявола. Когато командирът на лагера му нареди да принесе жертва на боговете, Теодор смело отказа, казвайки: „Аз съм християнин!“ Освен това, той насърчи и другите християни в отряда си да направят същото. Тази нощ той отиде до близък езически храм на Рея, майката на боговете, и го изгори. Той беше видян от пазача на храма и беше доведен без съпротива при управителя Публий. Теодор беше хвърлен в изолирана тъмница; там той отказа хляб и вода, казвайки, че Христос му е обещал храна от небето. Той прекарваше времето си там, пеейки химни с ангелите, така че стражите бяха убедени, че други християни по някакъв начин са се присъединили към него в килията.

Когато всички аргументи, ласкателства, подкупи и заплахи не успяха да отвърнат войника от Христос, управителят прибегна до изтезания, подлагайки светеца на ужасни осакатявания; но когато Теодор ги издържа спокойно и решително, управителят започна да се страхува, че неговият пример ще окуражи други християни, и заповяда да бъде изгорен. Заведен на клада, мъченикът свободно влезе в пламъците, където предаде душата си на Бога. Когато тялото му било изкупено и извадено от пепелта от един благочестив християнин, се оказало, че е непокътнато. В Еухаита била построена църква в чест на мъченика; много поклонници идвали там за изцеление на душата и тялото.

През 361 г. император Юлиан Отстъпникът наредил на префекта на Константинопол да поръси всички храни на пазарите с кръв от животни, жертвани на езическите богове през първата седмица на Великия пост, така че християните да не могат да избегнат контакта с идолопоклонството. Но свети Теодор се явил в видение на патриарх Евдоксий (360-364 г.), предупредил го за плана и му казал да нареди на паството си да не купува никаква храна от пазара, а да яде колива, приготвена от варени пшенични зърна. Така, благодарение на намесата на светеца, хората били запазени от петното на идолопоклонството. Оттогава Църквата чества чудото в първата събота на Великия пост. Оттогава коливата се предлага и в чест на светиите и в памет на покойниците. Цялото зърно символизира тялото, посято тленно, което ще възкръсне нетленно (2 Кор. 15:37); обикновено се подслажда с мед, за да символизира насладите на Рая.