Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 35.1-10
(1-ви час, пророчество)
1Ще се развесели пустинята и сухата земя, и необитаемата страна ще се зарадва и разцъфти като крин;
2великолепно ще цъфти и ще се радва, ще тържествува и се весели; славата на Ливан ще й се даде, великолепието на Кармил и Сарон; те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог.
3Укрепете ослабналите ръце и уякчете треперещите колена;
4кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия: Той ще дойде и ще ви спаси.
5Тогава ще се отворят очите на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат.
6Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее; защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.
7И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори; в жилището на чакалите, дето те почиват, ще стане място за тръст и рогоз.
8И там ще бъде друм, и пътят по него ще се нарече свет път; нечистият не ще ходи по него; но той ще бъде само за тях; които ходят по тоя път, дори и неопитните не ще се заблудят.
9Лъв не ще има там, и лют звяр не ще възлезе по него; той няма да се намери там, а ще ходят изкупените.
10И ще се върнат избавените от Господа, ще дойдат на Сион с радостно възклицание; и вечна радост ще бъде над главата им; те ще намерят радост и веселие, а скръб и въздишка ще се отдалечат.
Деяния 13.25-33
(1-ви час, апостол)
25А когато Иоан свършваше своето поприще, думаше: "за кого ме смятате? Не съм аз Христос, но ето, след мене иде Оня, Комуто не съм достоен да развържа обущата на нозете".
26Вам, мъже братя, синове на Авраамовия род, и на ония между вас, които се боят от Бога, е пратено словото на това спасение.
27Защото жителите иерусалимски и техните началници, като не познаха Него и пророческите думи, които се четат всяка събота, и като Го осъдиха, изпълниха тия думи;
28и макар да не намериха никаква вина, достойна за смърт, поискаха от Пилата да Го убие.
29А когато извършиха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха в гроб.
30Но Бог Го възкреси от мъртвите;
31през много дни Той се явяваше на ония, които бяха възлезли с Него от Галилея за Иерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
32И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на отците, Бог изпълни над нас, техни чеда, като възкреси Иисуса,
33както и във втория псалом е писано: "Син Мой си Ти: Аз днес Те родих".
Матей 3.1-11
(1-ви час, Евангелие)
1В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня
2и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.
3Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му".
4А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него
6и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
7И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
8Сторете, прочее, плод достоен за покаяние
9и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму;
10и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън;
11аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;
Исаия 1.16-20
(3-ти час, пророчество)
16Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18Тогава дойдете - и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.
19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
Деяния 19.1-8
(3-ти час, апостол)
1Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий.
3Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7Всички бяха около дванайсет души.
8А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
Марк 1.1-8
(3-ти час, Евангелие)
1Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
3"Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
4Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Исаия 12.3-6
(6-ти час, пророчество)
3Тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението,
4и ще кажете в него ден: славете Господа, призовавайте името Му; разгласяйте между народите делата Му; напомняйте, че името Му е велико;
5пейте Господу, защото Той е направил нещо велико - нека знаят това по цяла земя.
6Весели се и радвай се, жителко Сионова, защото велик е посред тебе Светият Израилев.
Римляни 6.3-11
(6-ти час, апостол)
3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
Марк 1.9-11
(6-ти час, Евангелие)
9И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.
10И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
11И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
Исаия 49.8-15
(9-ти час, пророчество)
8Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
11И всички Мои планини ще направят друмове, и Моите пътища ще бъдат издигнати.
12Ето, едни ще дойдат отдалеч; и ето - едни от север и от морето, а други - от земя Синим.
13Радвайте се, небеса, и весели се, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и помилува Своите страдалци.
14А Сион казваше: остави ме Господ и Бог мой ме забрави!
15Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя.
Тит 2.11-14, 3.4-7
(9-ти час, апостол)
11Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци,
12като ни учи, да отхвърлим нечестието и светските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век,
13и да очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос,
14Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.
4А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога,
5Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго,
6Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител,
7та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
Матей 3.13-17
(9-ти час, Евангелие)
13Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.
14А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?
15Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
16И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
Яков 2.1-13 (Апостол)
1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
Марк 10.23-32 (Евангелие)
23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
30и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.
31А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.
32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: