Галатяни 1.1-10, 20-2.5 (Апостол)

1Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите, 2и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски: 3благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, 5Комуто слава вовеки веков. Амин. 6Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 8Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. 20А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа. 21След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. 22На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат, 23а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. 24И прославяха Бога за мене.

1Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. 2А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно. 3Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. 4Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, - 5тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.

Марк 5.1-20 (Евангелие)

1И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

Памет на чудото на архангел Михаил в Колоса (Хонае) (4-ти в.)

В Колоса във Фригия имало църква и свещен извор, посветени на архангел Михаил. Злонамерени езичници отклонили течението на две реки, за да наводнят църквата. Но Архангелът се явил, донасяйки със себе си земетресение, което разтърсило цялата област и отворило пукнатина, в която се втурнали водите, пощадявайки църквата. Оттогава мястото било наричано „Хоне“ (на гръцки „фунии“) вместо Колоса.

Светият пророк Захария и праведната Елисавета (I в.), родители на Св. Йоан Предтеча.

STORYта на светите родители на Предтечата е разказана в първите глави на Евангелието от Лука. Няколко от Отците казват, че Захария е този, който, за когото Господ каза, че е бил убит между храма и олтара (Матей 23:35); защото той продължи да нарича Мария, Майката на Бога, девица дори след като тя роди Христос; и защото синът му беше избягал от клането на невинните, наредено от Ирод. Света Елисавета го беше скрила в пещера в пустинята; той остана в пустинята оттогава, докато не започна да проповядва край река Йордан.

Св. Максим (Сандович), мъченик от Лемко, Чехословакия (1914) (24 август по стария календар)

Св. Максим е роден в Австро-Унгарската империя през 1888 г. По това време всички православни църкви бяха превзети и подчинени на „Унията“, чрез която, макар и да запазваха православните литургични обреди, те бяха обединени с Римокатолическата църква. Мнозина от карпато-руския народ не знаели за промяната и какво означава тя; други били недоволни от нея, но в подчиненото си положение не виждали алтернатива. Родителите на Максим, които били земеделци, с голяма лична жертва му осигурили образование, което му позволило да учи за свещеничество в базилианската семинария в Краков. Тук той разпознал неправославния характер на „гръцко-католическото“ обучение там и заминал за Русия, където станал послушник в Почаевската великая лавра и се срещнал с архиепископ Антоний (Храповицки), който го насърчил в търсенето му на православието. (Архиепископ Антоний, след Руската революция, станал първият митрополит на Руската православна църква в чужбина) . Той постъпил в семинарията в Русия през 1905 г. и бил ръкоположен за свещеник през 1911 г. Митрополит Антоний, знаейки трудностите и преследванията, които очаквали всеки православен свещеник в Австро-Унгария, предложил да намери на Максим енория в Русия. Но Максим вече бил наясно с жаждата за православие сред много от карпато-руските хора; няколко души от селото му бяха пътували до Америка и докато бяха там, посещаваха православни църкви и се изповядваха пред православни свещеници. Те го молеха да се върне в родината си и да основе там православна енория.

Когато се върнал в родното си село Ждиня, полските власти, виждайки го с риаса, брада и неподстригана коса на православен свещеник, се подигравали, казвайки: „Ето, Свети Николай е дошъл в Карпатите!“ Но хората от близкото село Храб изпратили делегация, която го помолила да създаде православна енория в тяхното село. Той направил това, като създал домашна църква в къщата, която хората му предоставили. Почти веднага той и неговите хора започнали да бъдат тормозени и преследвани, първо по подстрекателство на „гръцко-католически“ свещеници, а след това и от правителството. Неговата енорийска къща/църква била затворена, а той и няколко от неговите енориаши били многократно хвърляни в затвора, понякога по изфабрикувани обвинения в подстрекателство към бунт. (Карпато-руският народ винаги бил подозиран в проруски политически симпатии от австрийските и полските власти) .

Въпреки тези преследвания, благодарение на усилията на отец Максим в региона се разпространи вълна от желание за православие, като много карпаторуси се самоопределяха открито като православни. Правителството издаде заповеди до кметовете в региона да забранят на тези, които се самоопределяха като православни, да се събират, а през 1913 г. назначи специален комисар, чиято задача беше да принуди хората да се върнат към католицизма.

През 1914 г. избухна война между Русия и Австро-Унгария. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства, че отец Максим се е занимавал с проруска политическа дейност — той някога е казал: „Единствената ми политика е Евангелието“ — той е бил арестуван и екзекутиран на 6 септември по папския календар, 24 август по църковния календар. На него му е било отказано всякакво църковно погребение и баща му го е погребал със собствените си ръце.

След Първата световна война православието стана законно в новата Полска република и над гроба на отец Максим в родния му град Ждиня бе издигнат паметник. През 1994 г. Полската православна църква официално канонизира свети Максим.