Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)

1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. 2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! 3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, 4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, 5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, 6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, 7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, 8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, 9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; 10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Предтеча)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Матей 25.14-30 (Евангелие)

14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. 26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Лука 1.5-25 (Евангелие, Предтеча)

5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. 6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - 11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Зачатие на Йоан Кръстител

„На този ден се празнуват Божията милост, Неговото чудно дело и Неговата мъдрост: милостта Му към благочестивите и праведни родители на Свети Йоан, възрастните Захария и Елисавета, които цял живот бяха молили за дете от Бога; чудото на зачатието на Йоан в престарялата утроба на Елисавета; и мъдростта на Божията провидение за спасението на човека.“ (Пролог) STORYта за зачатието на Кръстителя е разказана в първата глава от Евангелието на Свети Лука.

Света мъченица Ираида (Райс) от Александрия (308)

Тя била египетска девица, наричана по различни начини – Ираида, Райс и Райда. Един ден, докато черпела вода от кладенец близо до морето, тя видяла кораб, натоварен с християни, които били отвеждани от езическите си преследвачи към мъчения и смърт. По Божията благодат Ираида била обзета от желание да пострада за Господа. Тя отишла до кораба, признала се за християнка и веднага била взета в плен заедно с останалите слуги на Христос. Всички били отведени в египетския град Антинополис, където Ираида била първата от групата, която била обезглавена.

Новомученик Йоан от Епир (1814)

Той е роден от мюсюлмански родители в Коница, Албания — древната област Епир. Баща му е бил виден владетел сред мюсюлманите и член на суфийския орден, наричан понякога дервиши, мистична ислямска секта. Самият Йоан става виден суфи и се установява в Йоанина. Въпреки че не е християнин, той се вслушва в съвестта си и води трезвен и молитвен живот.

С течение на времето той все повече се привлича от християнската вяра и в крайна сметка моли да бъде кръстен. Никой християнин в неговия регион не се осмели да го кръсти, знаейки репресиите, които щяха да последват. Затова Йоан се пресели в Итака, беше кръстен и се засели там в село, наречено Ксиромерон, където се ожени и живееше като обикновен селянин. През 1813 г. бащата на Йоан по някакъв начин разбра къде се намира той и че е станал християнин. Той изпрати двама суфити да го върнат и да го върнат към мюсюлманската вяра. Поради това османските власти в Итака разбраха кой е той и го изправиха пред съдия. На всеки въпрос на съдията Йоан отговаряше само: „Аз съм християнин и се казвам Йоан.“

Осъзнавайки, че никакво убеждаване или принуда няма да го разколебаят, властите решиха да го обезглавят. По време на екзекуцията, тъй като не му развързаха ръцете, за да може да направи кръстния знак, Йоан извика: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!“ С тези думи той се предаде на мъченическа смърт. Турците имаха намерение да оставят тялото му на кучетата, но благочестиви християни го взеха и тайно му устроили почетно погребение.