Няма пост
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
17За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква. 18Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас; 19но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели; 20защото царството Божие е не в думи, а в сила. 21Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?
1Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена. 2А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа! 3Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, - 4в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, - 5да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
1И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма. 2А Иисус им рече: виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? 4А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; 5защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. 6Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. 7Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; 8а всичко това е начало на болки. 9Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. 10Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; 11много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; 12и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; 13а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
Той беше гот от благородно потекло сред своя народ, ученик на епископ Теофил на готите, който взе участие в Първия Вселенски събор. Когато се изправи срещу Атанарик, езическия владетел на готите, заради неговото преследване на християните и неверието му, Никетас беше жестоко измъчван и накрая изгорен на клада. Въпреки че умря в пламъците, тялото му беше извадено невредимо. Мощите му бяха отнесени от приятеля му Мариан в Мопсуестия в Киликия, където беше построена църква, посветена на светеца.
„Като актьор, той първо се подиграваше на християните пред Юлиан Отстъпник. Веднъж, когато имитираше християнското тайнство на кръщението, той беше потопен във водата, произнасяйки думите: „В името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.“ Когато излезе от водата, той извика: „ Сега съм християнин!“ Всички помислиха, че това е шега, както винаги, но той остана твърд в убежденията си, престана да се подиграва на християните и накрая пострада за Христа. Той беше обезглавен през 361 г. и влезе в Царството Христово.“ (Пролог)
Ние с право осъждаме чисто външното поклонение; но животът на св. Порфирий ни напомня по впечатляващ начин, че „външните прояви“ на вярата притежават сила, способна да обърне сърцето на човека. Св. Порфирий използваше думите на Светото Кръщение не само небрежно, но и подигравателно, и все пак, с Божията благодат, той излезе от водите истински обновен в Христа.