Галатяни 3.15-22 (Апостол)

15Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. 16Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос. 17Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. 18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. 19Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. 20Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един. 21И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона; 22но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Марк 6.7-13 (Евангелие)

7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. 8И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град. 12Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Свещеномъченик Автоном, епископ на Италия (313)

Той избяга от Италия във Витиния по време на гоненията на Диоклетиан. В Битиния той обърнал толкова много езичници към вярата в Христос, че онези, чиито сърца останали закоравели, се надигнали срещу него и, докато той служел Божествената литургия в църквата на Архангел Михаил, го убили пред олтара, като заедно с него убили и много други богомолци. Двеста години след смъртта му той се явил на един войник на име Йоан, който изкопал мощите му и установил, че те са напълно нетленни.

-- -

Светият ни отец Атанасий Стари от Висоцк (началото на XV в.) и неговият ученик Атанасий Младши (1395)

Той беше възпитан в благочестие от баща си, свещеник в Новгород. Един ден, като чу думите от Евангелието: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме следва“, той се отрече от света и влезе в манастира „Свети Сергий Радонежки“. Той стана ученик на Свети Сергий и след няколко години става известен с добродетелите си и познанията си по Свещеното Писание. През 1374 г., с благословията на духовния си отец, основава манастира във Висоцк, като става негов първи игумен. След като ръководи манастира в продължение на четиринадесет години, заминава за Киев, а след това, през 1401 г., за манастира Студион в Константинопол. Там той се посвещава на превода на книги от гръцки на славянски, като изпраща преводите си обратно в манастира си в Русия. Той е този, който превежда Йерусалимския Типикон и няколко сборника с писания на църковните отци, обогатявайки неизмеримо църковния живот в Русия. Почива в мир в Константинопол.

Неговият ученик Атанасий Младши е назначен за игумен на Висоцк при заминаването на стареца за Константинопол и е служил като игумен в продължение на осем години, почивайки в мир през 1395 г. Наричан е „съвършен в поста, силен в самообладанието, ревностен в молитвата, търпелив в лишенията и изпитанията“. Синаксарионът казва, че „той учеше монасите си да наблюдават внимателно всяко движение на сърцето, за да прогонват всяка мисъл, която не е угодна на Бога.“