07 Август 2012
Вторник от 10-а седмица след Петдесетница

Богородичен пост

Почитани светии

Мъченик Дометий Персийски
Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици
Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)
Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)
Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 15.29-38 (Апостол)

29Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? 30Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? 31Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. 32Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! 33Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. 34Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам. 35Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? 36Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. 37И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; 38но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

Матей 21.23-27 (Евангелие)

23И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Жития на светиите

Мъченик Домет от Персия (363) и двама ученици

„Роден езичник в Персия по времето на император Константин, той се запознава с християнската вяра като млад мъж, изоставя езичеството си и приема кръщение. Той е толкова очарован от истинската вяра, че оставя всички светски неща и става монах в манастир близо до град Нисибис. Живял сред братята известно време, след което се оттеглил в мълчание, отивайки при архимандрит Урбел, за когото се казва, че в продължение на шестдесет години никога не е ял нищо сготвено. Урбел го направи дякон, но когато искаше да го направи свещеник, Дометий избяга в далечна планина и се засели в пещера там. Той достигна такова съвършенство чрез пост, молитва, бдения и медитация, че беше способен да лекува болните. Когато Юлиан Отстъпникът дойде на това място, чу за Дометий и изпрати хора да го зазидат жив в пещерата, заедно с двама от учениците му. Така умря този светец Божий през 363 г. и отиде в Царството Божие.” (Пролог). Големият Хорологион казва, че Дометий и учениците му са били убити с камъни.

Светите мъченици Марин Войникът и Астерий Сенаторът (260)

Марин е бил войник в римската армия, служил в Кесария в Палестина. По време на гоненията при император Галиен той бил арестуван и обезглавен заради християнската си вяра. Сенаторът Астерий, също християнин, присъствал на екзекуцията му. Астерий свалил сенаторската си тога, увил в нея тялото на мъченика и отнесъл святото тяло, за да го погребе. Заради това и той бил обезглавен.

Нашият Свети Отец Ор (Хор) от Тебаида (390)

Той е родом от Египет; името му е това на един от египетските богове. Той избяга в пустинята, за да живее като отшелник, но след много години стана известен духовен водач и основал няколко монашески общности. В първоизточник за него, написан от Руфин, се казва: „На външен вид той прилича на Божий ангел; деветдесетгодишен старец с дълга снежнобяла брада. Впечатлението, което оставя присъствието му, е възхитително. Погледът му е пропит с надчовешко сияние.“ Той приемаше причастие всеки ден. Толкова беше откъснат от света, че веднъж учениците му трябваше да му напомнят, че е настъпила Пасха. Като чу това, той излезе навън, вдигна ръце към небето и се молеше без прекъсване в продължение на три дни. Когато свърши, каза на учениците си: „Това е празнуването на Пасха от монаха: издигането на ума към единение с Бога.“ Той почина в мир на преклонна възраст.

Светият ни отец Пимен Многоболезненият (1110)

„От младост беше болнав и от младост желаеше монашеството. Доведен в Пещерния манастир за изцеление, той остана там до смъртта си. Молеше се повече за болестта, отколкото за здравето. Една нощ му се явиха ангели и го постригаха за монах, като му казаха същевременно, че ще бъде болен до смъртта си и ще бъде изцелен в този момент. И така стана; лежеше болен в продължение на двадесет години, вършеше чудеса още приживе и притежаваше рядък дар на прозрение. В часа на смъртта си стана от леглото напълно излекуван, веднага подготви гроба си и почива в Господа, през 1110 г.“ (Пролог)