Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)
1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове.
6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
Филипяни 2.5-11
(Апостол, Богородица)
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Марк 1.29-35 (Евангелие)
29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.
30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.
31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.
32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.
33И целият град се бе събрал пред вратата.
34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.
35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
Жития на светиите
Сбогуване с Успение Богородично
На Светата Гора празникът на Успение Богородично се удължава до 28 август, като по този начин почти целия месец август се посвещава на Пресветата Богородица.
Свещеномъченик Ириней, епископ на Лион (202)
Роден е в Мала Азия около 120 г. и е бил ученик на Свети Поликарп, който от своя страна е бил ученик на Свети Йоан Богослов. Той наследява мъченика Свети Потин като епископ на Лион в Галия (днешна Франция). Той е автор на много писания, в които се противопоставя не само на езичеството, но и на гностическите ереси, които по това време разтърсват Църквата. Когато Виктор, епископ на Рим, планира да отлъчи християните от Мала Азия, защото празнуват Пасха на различна дата от тази на Римската църква, Ириней го убеждава да се въздържи и да запази единството и мира в Църквата. (Това се случва преди датата на Пасха да бъде определена от Вселенските събори). Благодарение на неговите усилия Лион се превърна за векове в център и крепост на Православието на Запад.
Мъченик Лупус (306), роб на Св. Димитрий Солунски
Той беше слуга на великомученика Димитрий и присъстваше на неговото мъченичество. Той потопи полата на дрехата си в кръвта на мъченика и по-късно извърши много чудеса с тази дреха, изцелявайки много болести. По заповед на император Максимиан той самият беше арестуван, измъчван и, подобно на своя земен господар, обезглавен за Христа. Казват, че като наближавала смъртта му, той се молел да бъде кръстен преди смъртта си, защото, макар и вярващ в Христа, никога не беше успял да бъде кръстен. В отговор на молитвата му, облак излял върху него поток от вода.
Свещеномъченик Потинос, епископ на Лион (177)
Свети Поликарп (23 февруари) изпратил Потинос от Мала Азия да разпространява Евангелието в Галия. Той довел много хора там към вярата в Христос и станал първият епископ на Лион. По време на преследване на християните Потинос, който тогава бил на деветдесет години, бил заведен пред проконсула, който го попитал: „Кой е християнският Бог?“ Потинос отговорил: „Ще разбереш, ако си достоен.“ Той бил жестоко пребит с пръти и камъни, след което бил хвърлен в затвора, където починал от раните си.