2 Коринтяни 5.10-15 (Апостол)

10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си. 11И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести. 12Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце. 13Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас. 14Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. 15А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.

Марк 1.9-15 (Евангелие)

9И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан. 10И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. 11И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение. 12Веднага след това Духът Го извежда в пустинята. 13И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха. 14А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие, 15казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.

Светият пророк Самуил (XI в. пр. Хр.)

Той беше последният от съдиите на Израил и беше назначен от Бога да помаже първите двама царе на Израил, Саул и Давид. Прочетете книгата 1 Царе от Стария Завет, за да научите STORYта му. Мнозина вярват, че той е авторът на книгите Съдии, Рут и първите 24 глави от 1 Царе.

- --

Свещеномъченик Филип, епископ на Ираклион, и съучастниците му (II в.)

Той служил в Тракия по времето на гоненията на Диоклетиан. Когато езичниците се канели да изгорят християнска църква, той излязъл напред и им казал: „ Мислите ли, че Бог е затворен в стени? Той живее в сърцата на хората.“ Църквата беше изгорена, а цялото й духовенство беше отведено в Едрене, където след дълго затворничество и мъчения те бяха удавени в река Марица. Светият епископ Филип, неговият свещеник Северин, неговият дякон Хермес и тридесет и осем други християни получиха всички венеца на мъчениците.