Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 17.14-23 (Евангелие)

14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Мъчениците Аникетас и Фотий от Никомедия (305)

Тези свети мъченици претърпели победоносно страдание през 305 г. (Пролог) или 288 г. (Великият Часослов), по време на царуването на Диоклетиан, който посетил Никомедия, за да разпали там гонение срещу християните. Аникет, един от градските управители, се явил пред императора, смело изповядал християнската си вяра и осъдил поклонението на идолите. Аникет бил подложен на поредица от жестокости: езикът му бил отрязан, но той чудесно продължил да говори; беше хвърлен на лъв, но той отказа да го нападне; след това беше жестоко пребит с пръчки, докато костите му се показаха през раните. Неговият племенник Фотий, виждайки как той издържа на всички тези изпитания, се втурна напред, прегърна чичо си и заяви пред императора, че и той е християнин. Императорът заповяда да бъде обезглавен незабавно, но палачът, вдигайки меча си, нанесе такава рана на себе си, че вместо това умря той. След много изтезания двамата бяха хвърлени в затвора за три години, след което бяха изведени и хвърлени в огнена пещ, където умряха, макар че телата им бяха извадени от пламъците непокътнати.

Свети Аникетас се счита за един от Светите Безсребърници.

Свещеномъченик Александър, епископ на Комана (III в.)

„Той живееше в град Комана близо до Неокесария като обикновен въглищар. Когато епископът на Комана почина, Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворецът (17 ноември), беше поканен да председателства Събора за избор на нов епископ. На Събора присъстваха както духовенство, така и миряни. Те не успяха да се споразумеят за един човек, като оценяваха избраните кандидати според външния им вид и поведение. Свети Григорий им каза, че не трябва да придават толкова голямо значение на външното впечатление, колкото на душата и духовните способности. Тогава някой шегаджия извика подигравателно: „Тогава нека изберем Александър, въглищаря, за епископ!“, и всички се разсмяха. Свети Григорий попита кой е този Александър. Считайки, че името му не би било споменато пред Събора, освен по Божията провидение, той заповяда да го доведат. Като въглищар, той беше черен от сажди и облечен в дрипи, и външният му вид предизвика още по-голямо веселие в Събора. Тогава Григорий го отведе настрана и го помоли да каже истината за себе си. Александър му разказа, че е бил гръцки философ, ползващ се с голяма чест и положение, но че е оставил всичко това настрана, смирил се и се направил на глупак за Христа от момента, в който прочел и разбрал Свещеното Писание. Григорий заповяда да го изкъпят и облекат в нови дрехи, след което влезе в Събора с него и пред всички започна да го изпитва по Писанията. Всички бяха изпълнени с удивление от мъдростта и благодатта на думите на Александър и не можеха да разпознаят бившия въглищар в този мъдър човек. С единодушно решение го избраха за епископ, а той спечели любовта на паството си заради своята святост, мъдрост и доброта. Той умря като мъченик за Христа по времето на Диоклетиан.” (Пролог)