Римляни 2.14-29 (Апостол)
14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано. 25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.