Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Мъченик Леонтий и с него мъченици Ипатий и Теодул в Триполи, Сирия (73)

Почитан римски командир в Триполи във Финикия, той е описан като „с голям физически ръст, могъщ, силен и смел в битка“. Когато се разбрало, че е християнин и е давал зърно на бедните от императорския склад, управителят Адриан, голям гонител на християните, изпратил Ипатий, военен командир, и Теодул, войник, заедно с някои други, за да го арестуват. По пътя Ипатий се разболял тежко от треска и ротата трябвало да отложи мисията си. Една нощ ангел Господен се явил на Ипатий и казал: „Ако искаш да бъдеш излекуван, ти и твоите войници трябва да извикаш три пъти към небето: „О, Боже на Леонтий, помогни ми!““. Ипатий разказал на другарите си за видението си и когато всички извикали, както му било наредено, Ипатий бил незабавно изцелен. След това Ипатий и Теодул продължили пред другите войници и намерили Леонтий. Леонтий ги приел гостоприемно и им предложил освежаване. Докато си почиваха в дома му, той проповядва вярата си в Христос и сърцата им започнаха да горят в тях. Докато Леонтий все още говореше, светъл облак се спусна върху двамата войници и изсипа роса върху тях, докато Леонтий казваше: „В името на Всесветата Троица: Отец, Син и Свети Дух.“ Така те бяха кръстени от Самия Свети Дух.

Когато жестокият Адриан разбрал това, той заповядал двамата войници да бъдат жестоко пребити, след което обезглавени; след това подложил Леонтий на най-жестоки мъчения, под които той накрая починал, непоколебим във вярата си. Това било по време на управлението на Веспасиан.