Деяния 20.7-12 (Апостол)

7И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ. 8В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи. 9А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв. 10Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него. 11А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува. 12В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.

Йоан 14.10-21 (Евангелие)

10Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. 11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. 12Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. 13И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. 14Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя. 15Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. 16И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, 17Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. 18Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. 19Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. 20В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. 21Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

Свети апостол Карп от седемдесетте

Той беше един от седемдесетте и спътник на Свети Павел, който го споменава във 2 Тимотей 4:13. Става епископ в Тракия (Великият часовослов казва в Берия, Прологът във Варна), където претърпява мъченическа смърт. Свети Дионисий Ареопагит се среща с него и пише за него, заявявайки, че Карп никога не е започвал литургията, без първо да получи небесно видение.

От Пролога: „Не трябва да желаем смъртта на грешника, а неговото покаяние. Нищо не натъжава толкова Господа, Който е страдал на Кръста за грешниците, както когато Му се молим за смъртта на грешника и за отстраняването му от нашия път. Веднъж се случило, че апостол Карп загубил търпение и започнал да се моли на Бога да изпрати смърт на двама грешни мъже, единият езичник, а другият отстъпник от вярата. Господ му се явил и казал: „Ето, ето Ме; готов съм да бъда разпнат отново за спасението на човеците.“ Свети Карп разказал това събитие на Свети Дионисий Ареопагит, който го записал като урок за всички в Църквата, че трябва да се молим за спасението на грешниците, а не за тяхната погибел. Защото Господ „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“ (2 Петрово 3:9).“

Свети Августин Кентърбърийски, евангелизатор на Англия (ок. 605 г.)

Той е основател на Църквата в Южна Англия, която по това време е била почти изцяло езическа, въпреки че християнството процъфтява в келтските земи Ирландия, Уелс и части от Шотландия. Августин, монах в манастира „Свети Андрей“ в Рим, е избран от папа Григорий I да ръководи мисия в Англия. Той и група от около четиридесет монаси акостират в Англия през 597 г.; те са посрещнати топло от крал Етелберт, който е кръстен от Августин и по този начин става първият християнски крал на англосаксонския народ. През 601 г. папа Григорий прави Августин архиепископ на Британия и основава катедралата си в Кентърбъри, където също така основава манастир. Свети Августин работи безуспешно, за да обедини църквите си с тези на ирландските монаси и йерарси, които следват различни литургични практики, пазят различна дата на Пасха и не одобряват по-малко строгите римски монашески практики, въведени от архиепископа. Той почина в мир.

Свети новомъченик Александър Солунски (1794)

Той е роден в Солун и въпреки че е кръстен като християнин, приема исляма като млад мъж, като в крайна сметка става суфий (един от мистична секта сред мюсюлманите). Но с времето започва да се разкайва и стига до заключението, че мъченичеството е единственият начин да се очисти от петното на отричането си от Христос. След като се разкайва, той се явява на турците, облечен като християнин. Той е хвърлен в затвора и измъчван, но в отговор на всяко изкушение, заплаха или мъчение, той само казва: „Роден съм християнин и като християнин ще умра.“ Накрая е осъден на смърт, която Александър с радост приема като знак за Божията прошка. Той е посечен с меч в Смирна през 1794 г.