14 Май 2012
Понеделник на 5-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Преп. Исидор, Христа ради юродив Ростовски
Мъченик Исидор Хиоски (251)
Свети отец Серапион Синдонит (V в.)
Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 12.12-17 (Апостол)

12И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха. 13Когато Петър почука на пътните врага, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша. 14И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата. 15А те й казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел. 16В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха. 17А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.

Йоан 8.42-51 (Евангелие)

42Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати. 43Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми. 44Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. 45А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате? 47Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога. 48На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс? 49Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите. 50Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди. 51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.

Жития на светиите

Мъченик Исидор Хиоски (251)

Ревностен християнин от ранна младост, той бил отвлечен от родния си Хиос и принуден да служи в армията. Когато открито се признал за християнин, командирът му заповядал да принесе жертва на боговете. Когато той категорично отказал, командирът заповядал да бъде бит с железни цепове, а след това да му отрежат езика. Но дори и без език, Исидор по чудо успял да говори и ясно провъзгласил името на Христос. В същия момент командирът онемел. След това командирът заповядал със знаци Исидор да бъде обезглавен. Исидор отишъл на смъртта си, радвайки се и хвалейки Бога. Това се случило по време на гоненията на император Деций.

Свети отец Серапион Синдонит (V в.)

„Синдон“ означава „ленен плат“ и този светец бил наречен „Синдонит“, защото покривал голото си тяло само с ленен плат. Носел Евангелията в ръка. Серапион живеел като птиците, без покрив и без грижи, местейки се от едно място на друго. Той дал ленения си плат на един беден нещастник, който треперел от студ, а сам останал напълно гол. Когато някой го попитал: „Серапион, кой те съблече?“, той посочил Евангелията и казал: „Това!“ Но след това той раздал и Евангелията за парите, необходими на човек, преследван в затвора от задлъжнял кредитор. [забележка: Евангелията били писани на ръка и били рядкост и ценни.] Веднъж в Атина той не ял четири дни, тъй като нямал нищо, и започнал да вика от глад. Когато атинските философи го попитали за какво вика, той отговорил: „Имаше трима, на които бях задлъжнял: двама се успокоили, но третият все още ме измъчва. Първият кредитор е плътската похот, която ме измъчва от младостта ми; вторият е сребролюбието, а третият е стомахът. Първите двама ме оставиха на мира, но третият все още ме измъчва.“ Философите му дали малко злато, за да купи хляб. Той отишъл при хлебар, купил един хляб, сложил цялото злато и си тръгнал. Той си отишъл мирно при Господа в напреднала възраст, през V век.“ (Пролог)

Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)

Той бил немец по рождение, но привлечен от православната вяра, се преместил в Ростов и не само приел православен привърженик, но и поел подвига на безумието за Христос. Живял в пълна нищета, прекарвайки дните си в преструване на лудост, а нощите – в молитва. Много чудеса извършил този светец още приживе. Когато починал в оскъдната си колиба през 1484 г., ростовчани усетили благоуханна миризма из целия град. Търговец, когото той по чудо спасил от удавяне, построил църква на мястото, където се е намирала колибата му.