Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Свети пророк Йеремия (583 г. пр.н.е.)

Той е автор на старозаветната книга, която носи неговото име, и на Книгата на Плача; а Варух, неговият писар и ученик, е съставил старозаветната книга, която носи неговото собствено име. Йеремия е син на Хелкия, от племето на Леви, от град Анатот в земята на Вениамин. Той пророкува в продължение на тридесет години, от 613 до 583 г. пр.н.е. Когато еврейският народ е отведен в плен по време на управлението на Седекия, пророкът остава и оплаква падането на Йерусалим: това е произходът на книгата на Плача. Евреите, които са останали, бягат в Египет, като насилствено вземат със себе си Йеремия и неговия писар Варух. В Египет неговите пророчества продължават да смущават собствения му народ, който го убива с камъни през 583 г.

Името му означава „Господ е възвишен“. Той е вторият най-велики пророци след Исая.

Светите пророци и праотци, които са живели преди Христовото идване в плът, се считат за светци на Църквата, защото са предвидили Неговото идване, говорили са за него в своите пророчества, очаквали са го с радост и са поздравили Иисус като свой Спасител, когато той е слязъл в ада преди възкресението си.

Света Тамара (Тамар), царица на Грузия (1212)

„Света Тамара е единственото дете на крал Джордж III. След смъртта му през 1184 г. тя става кралица на двадесет и четири години. Въпреки младостта си, тя управлява страната с такава мъдрост и благочестие – водейки я до безпрецедентни военни триумфи над съседните мюсюлмански страни в защита на кралството си, насърчавайки изкуствата и литературата и ревностно укрепвайки православието – че царуването ѝ е известно като Златния век на Грузия. След коронацията си тя свиква местен събор, за да поправи безредиците в църковния живот. Когато епископите се събират от всички краища на кралството ѝ, тя, подобно на Свети Константин на Първия Вселенски събор, ги почита, сякаш е простолюдка, а те – Божии ангели; увещавайки ги да установят правда и да поправят злоупотребите, тя казва със смирение: „Премахнете всяко зло, започвайки от мен, защото прерогативът на трона по никакъв начин не е да воювате срещу Бога.“ Света Тамара нарича себе си „баща на сираците и съдия на вдовиците“, а съвременниците ѝ я наричат „цар“ вместо „кралица“. Тя самата повела армията си срещу мюсюлманите и безстрашно ги победила; поради почитта, която дори враговете на Грузия изпитвали към нея, цели планински племена се отрекли от исляма и били кръстени. Тя построила безброй църкви и манастири в цялото си царство и била благодетелка и на Светата земя, Атон и светите места в Гърция и Кипър. Винаги е била много обичана от своя народ, който е увековечил нейната кротост, мъдрост, благочестие, послушание и миролюбив характер в безброй легенди, балади и песни; поемата, написана в нейна чест от Шота Руставели, „Рицарят на пантеровата кожа“, е шедьовър на грузинската литература. Великата царица Тамара напуснала земното царство за небесното през 1212 г. (Великият часовник)

Събор на тримата нови праведни мъченици от Света гора, Евтимий, Игнатий и Акакий (1814-1815)

И тримата били монаси на Атон. И тримата се били отрекли от Христос в младостта си и приели исляма, но се покаяли и с плам продължили християнския живот. И тримата, по различно време, се завърнали в Константинопол и се обявили за християни, обричайки се на смърт според ислямския закон. Бедната и благочестива майка на Акакий му казала: „Както доброволно се отрекъл от Господа, така сега трябва доброволно и смело да приемеш мъченичество за нашия сладък Иисус.“ И тримата били обезглавени в Константинопол. Светите мощи и на тримата се съхраняват в скита на Преподобни Предтеча на Света гора, където са били монаси.