Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня, Св. Тихон)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня, Св. Тихон)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня, Св. Тихон)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Тихон)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Евреи 12.28-13.8 (Апостол)

28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29защото нашият Бог е огън, който изтребя.

1Братолюбието да пребъдва между вас; 2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. 3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. 4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. 5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; 6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" 7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Тихон)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 11.1-45 (Евангелие)

1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. 2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. 6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. 32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Тихон)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети мъченик Калиопий с майка си Теоклея (304)

Калиопий бил единствен син на сенатор от Памфилия и съпругата му Теоклея, която отдавна се молила на Бога за дете. Благочестивата Теоклея отгледала сина си в чистота на живота и любов към Бога от ранно детство. Когато при Максимиан избухнали гонения срещу християните, Теоклея качила Калиопий на кораб, пътуващ за Помпейопол, за да го спаси от гонителите. Но Калиопий, веднага щом слязъл от кораба, попаднал на езически празник, където бил арестуван, защото отказал да принесе жертва на идолите. Доведен пред управителя Максим, той открито признал, че е християнин. Заради това бил жестоко измъчван и хвърлен в затвора. Майка му, чувайки за мъките му, продала имуществото си и побързала да го утеши и насърчи в мъченическата му смърт.

Калиопий бил осъден на смърт чрез разпятие, както се случило в Велики четвъртък; но света Теоклея подкупила служителите да отложат екзекуцията с един ден, за да може синът ѝ да подражава на Разпятието Господне в деня, в който Той го претърпял; тя също така убедила мъчителите да разпнат Калиопий с главата надолу (като Свети Петър) в смирение пред Господа. Когато безжизненото тяло на сина ѝ било свалено от кръста, Теоклея се хвърлила върху него и умряла.

Свети Георги Изповедник, епископ на Митилена (ок. 820 г.)

Праведният Георги бил митрополит на Митилена. В напреднала възраст, император Лъв V (Арменецът) започнал гонение срещу Църквата. За да осъществи плановете си, императорът свикал епископски събор, от който очаквал да подкрепи иконоборството му. На събора Георги и някои други верни епископи отказали да следват волята на императора и открито застанали в защита на иконите. Заради позицията си Георги бил публично унижен, след което изпратен в изгнание в Херсон на Черно море. Там, след много години на крайни лишения, светият епископ починал. По неговите молитви мнозина били изцелени, както приживе, така и след смъртта му.

Свети Нил (Нил Сорски), абат на Сора (1508)

Свети Нил основава монашеския скит (общност от монаси, живеещи отделно като отшелници, но споделящи известен общ живот) в Русия. Той заема едната страна на религиозен спор, който смущава живота на Руската църква в продължение на много години. Свети Нил и неговите ученици твърдят, че молитвата и аскетическата борба са цялата цел на монашеския живот и се противопоставят на монашеската собственост върху собственост или на участието в дейности като милостиня, болници и сиропиталища. Йосиф, игумен на Волокаламск, поема аргумента от другата страна, настоявайки, че Църквата и нейните монаси трябва да участват в добри дела (и да имат средствата да вършат тези дела), както и в молитва. Двете групи стават известни като „Притежателите“ (страната на Йосиф) и „Непритежателите“ (страната на Нил). Всяка група има основание да се тревожи от крайностите на другата: манастирите притежават огромни количества земя, държат крепостни селяни и са обект на корупция чрез участие във финанси; В същото време Църквата формира по-голямата част от системата за „социално осигуряване“ на Русия, а не-притежателите не са предлагали как да се грижат за бедните или за сираците без благотворителността на манастирите. Много от не-притежателите са се насочвали към неруски и почти неправославен пуританизъм, осъждайки красивите църкви и икони като отклонения от истинската духовност.

„Притежателите“ (което не е изненадващо) бяха облагодетелствани от царското правителство и в крайна сметка спечелиха. Изкуственото разделение на Църквата на мистични и практически „партии“ и победата на едната от партиите доведоха до период на застой в руската църква, който беше коригиран едва двеста години по-късно, когато голямо обновление на религиозния живот, характеризиращо се от свети отци като св. Паисий Величковски и св. Серафим Саровски, възстанови пълнотата и баланса на православния живот в руската църква.

Показание за пълнотата на Православието: Църквата е прославила не само Свети Нил, но и неговия опонент Свети Йосиф Волокаламски, чиято памет се чества на 9 септември.

Свети Сава Нови от Калимнос (1948) (25 март ст. ст.)

Той е роден в Тракия в бедно семейство. В ранна възраст той желае да стане монах и, тъй като не успява да получи съгласието на родителите си, тайно заминава за Света гора Атон. След няколко години там той пътува до Палестина, където постъпва в манастира „Свети Георги Хозевит“. През 1903 г. е ръкоположен за свещеник. От 1907 до 1916 г. живее в строг аскетизъм като отшелник на брега на река Йордан. След като живее в няколко манастира в Гърция, служи със Свети Нектарий Егински през последната година от живота на светеца (почива през 1920 г.). След още шест години на Егина, отец Сава се премества на остров Калимнос, където прекарва остатъка от живота си. Живее в тишина и аскетизъм, придобивайки репутация на изповедник и духовен баща по целия остров. Спи само по няколко часа всяка нощ и раздава всички пари, които му идват в същия ден, тъй като вярва, че е грешно монахът да държи пари в килията си след падането на нощта.

Свети Сава починал на старостилния празник Благовещение през 1948 г. Чрез неговото застъпничество са извършени безброй чудеса и изцеления. Поразителен пример се случил през 1957 г.: Група млади островитяни говорили за светеца и един от тях, който се съмнявал в неговата святост, казал: „Ако тази лампа се счупи, ще повярвам.“ В този момент лампата се счупила спонтанно.

Следният разказ е от „Евлогите! Пътеводител за поклонници в Гърция“ на майка Нектария Маклийс: „Последните му съвети към монахините му бяха: „...любовта... е връзката на съвършенството“, а на игуменката каза: „Любов, любов, любов (Агапа, агапа, агапа).“ След това той плесна с ръце шест пъти, казвайки „Господ, Господ, Господ...“

„През 1957 г. мощите му са открити в присъствието на митрополит Исидор Калимноски, който ги описва като „костите са перфектно съединени, а одеждите са непокътнати“. Когато гробницата е отворена, божествен и неземен аромат покрива района, дори до покрайнините на града далеч под нея. През 1961 г. иконограф от скита Капсокаливия на Света гора рисува икона на Свети Сава по молба на игуменка Филотей. Иконата пристига с ферибот и докато е пренасяна от пощата до митницата, където монахините щяха да я вземат, манастирската камбана започва да бие сама и продължава, докато иконата не е донесена в манастира.“

Свети Юстин (Попович) от Хелие в Сърбия (1979 г.) (25 март ст. ст.)

Той е роден на празника Благовещение през 1894 г. във Враня, Южна Сърбия, в семейство, чиито седем предишни поколения са били водени от свещеници (Попович означава „семейство или син на свещеник“ на сръбски). Започва да чете писанията от ранна възраст и като възрастен носи със себе си Нов завет, четейки по три глави всеки ден. Учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, докато Свети Николай Велимирович (18 март) е преподавател. През 1914 г. Благое (както е наричан преди пострига си) завършва деветгодишната семинария. Той желае да стане монах, но отлага постъпването в монашеските редици поради избухването на войната и лошото здраве на родителите си. Прекарва войната, грижейки се за родителите си и служейки като студент-медицинска сестра.

През 1915 г. е постриган за монах под името Юстин, на името на Свети Юстин Философ. Скоро след това пътува до Петроград, за да учи в семинарията; там придобива дълбоки познания от първа ръка за руската аскетическа традиция и цял живот обича руската духовност, особено тази на обикновените хора. След това посещава Оксфордския университет от 1916 до 1919 г., където пише докторска дисертация, която е отхвърлена. След кратко завръщане в Белград, той постъпва в Гръцкото православно богословско училище в Атина. Както и в Русия, той използва времето си там не само за да учи, но и за да се попива от православната духовност на гръцкия народ. Ръкоположен е за дякон, докато е в Гърция, след това за свещеник, след като се завръща в Белград през 1922 г. Той плаче „като новородено бебе“ по време на службата си на свещеник. Един от първите му подвизи като свещеник е да преведе Божествената литургия на съвременен сръбски език. През този период той се запознава с митрополит Антоний Храповицки (по-късно първи йерарх на Руската православна църква в чужбина) и св. Йоан Максимович, и двамата живеещи в Сърбия като изгнаници по време на Руската революция.

Проповедите, писанията и духовните съвети на отец Юстин стават известни в цялата му страна. През 1931 г. той е изпратен в Чехословакия, за да помогне за реорганизирането на Църквата там (тогава под юрисдикцията на Сръбската църква), която е силно изпитана и отслабена от униатството. Осъзнавайки, че хората се нуждаят от ясно изложение на Вярата на техния език, той започва през 1932 г. тритомния си „Догмати на Православната църква“. Първият том е толкова добре приет, че отец Юстин е назначен за професор по догматика в семинарията „Свети Сава“, където остава, завършвайки „Догмати“ и няколко други книги, до края на Втората световна война. Новият атеистичен комунистически режим след това го забранява да бъде част от университетската система и оттогава отец Юстин живее в различни сръбски манастири.

През 1948 г. постъпва в манастира Челие, където остава до смъртта си през 1979 г. Става архимандрит и духовен глава на манастира. Именно през този период той се очертава като голям светилник на Православието: благочестиви вярващи от всички краища на Югославия, от Гърция и от цял свят пътуват до Челие, за да чуят проповедите на свети Юстин и да потърсят неговия съвет.

Свети Юстин починал в мир през 1979 г. на 85-годишна възраст, на празника Благовещение - датата на неговото раждане. След смъртта му на гроба му са станали много чудеса: изцеления, проблясъци на неземна светлина от гроба му и обръщане на невярващи чрез неговите молитви. Многобройните му писания все повече се признават за извор на чисто православно учение в нашето мрачно време.

Забележка: Свети Юстин се чества в деня на годишнината от смъртта му, така че честването му съвпада само с празника Благовещение по стария календар.