Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свещеномъченик Василий, епископ Амасийски и праведна дева Глафира (322)

Лициний е бил съимператор с Константин Велики. При възкачването си на престола той се съгласява да толерира християнството в своите територии, но скоро се обръща към преследване на християните и към различни плътски грехове. Той се влюбва в Глафира, християнска девствена слугиня на императрица Констанция. Когато Глафира казва на Констанция това, императрицата я изпраща в Амасия на Изток за нейна защита. Там тя е приета и защитена от епископ Василий на този град. Лициний разбира къде се крие Глафира и нарежда тя и епископът да бъдат доведени при него като затворници. Войниците, които идват за нея, установяват, че тя вече е мъртва, затова се връщат само с епископ Василий, който е подложен на жестоки мъчения, след което е обезглавен. Тялото му е хвърлено в морето, но с помощта на Божи ангел хората му намират тялото му, изваждат го от морето и го връщат в Амасия.

В Прологът се добавя: „Император Константин събрал армия срещу Лициний, победил го, арестувал го и го изпратил в изгнание в Галия, където той завършил дните си на омраза към Бога.“

Свети Стефан, епископ на Перм (1396)

Като млад мъж той постъпва в монашески живот в манастира „Свети Григорий Богослов“ в Ростов. След като научава, че Пермската земя (по западните склонове на Уралските планини) все още е обзета от езичество, той се изпълва с желание да донесе Евангелието на нейния народ. Започва да изучава езика, създава азбука и превежда богослужебните книги. С благословията на Московския митрополит той тръгва и започва апостолските си трудове. След много трудности и страдания събира общност от кръстени християни, той е посветен на епископ на областта. Веднъж, в напреднала възраст, се завръща в Москва, където почива през 1396 г.