Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
12А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. 13От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. 14А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, 15тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, 18туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: 20идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.
19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.
Той е роден в Сикеон в Галатия, Мала Азия. (Великият часовник казва, че е роден извън брак; Прологът казва, че майка му Мария е богата вдовица; и в двата случая е отгледан само от майка си). На десетгодишна възраст Теодор започва живот на строг аскетизъм, посвещавайки се на молитва, пост и бдение. Майка му планирала той да влезе във войската; но Свети Георги ѝ се явил насън, казвайки ѝ, че Теодор трябва да служи на Небесния Цар, а не на някой земен цар. След това Свети Георги се явявал на Теодор много пъти, понякога го наставлявайки, понякога го спасявайки от опасност. След пътуване до Светата земя Теодор става монах в Галатия - би трябвало да кажем „официално става монах“, тъй като е живял като монах от десетгодишна възраст. След като полага монашески обети, Теодор удвоява аскетическите си трудове, които надминават тези на всеки друг монах от неговото време: заради аскетизма си понякога е наричан „Железоядец“. Около 584 г. е ръкоположен за епископ на Анастасиопол в Галатия, много против волята си. Той служи вярно на паството си в продължение на десет години, след което моли да бъде освободен от епископските си задължения, за да може да се върне към любимия си монашески живот. Още приживе той е бил известен с чудесата си и властта си да изгонва демони. Той починал от този живот в мир през 613 г.
Той е баща на Ориген, великият раннохристиянски писател. Заради непоколебимата си вяра в Христос, той първо е лишен от цялото си имущество, а след това е осъден на смърт. Ориген пише на баща си в затвора: „Отче, не се тревожи за нас и не бягай от мъченичеството заради нас.“
Вижте основното му възпоменание на 11 януари.