Деяния 1.1-8 (Апостол)

1Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи 2до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, 3на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; 4и като се събираше с тях, Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; 5защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий. 6Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево? 7А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; 8но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.

Йоан 1.1-17 (Евангелие)

1В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2То беше в начало у Бога. 3Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. 4В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. 5И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. 6Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; 7той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. 8Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. 9Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. 10В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. 11Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. 12А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; 13те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. 14И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. 15Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. 16И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; 17защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.

Свети мъченик Сава Готски (372)

В кралство Влахия (в днешна Румъния) готите предприели жестоко преследване на християните. Готски принц дошъл в село Бузъу и попитал селяните дали там живеят християни. Те му се заклели, че няма. Тогава Сава се яви пред княза и казал: „Никой да не се заклева в моя полза. Аз съм християнин.“ Трогнат от смелостта му, князът пуснал Сава, казвайки: „Този не може да направи нито вреда, нито добро.“

На следващата година в селото дошъл свещеник на име Сансал и отпразнувал Пасха със Сава (който наистина бил единственият християнин там). Когато езичниците чули за това, те нападнали къщата на Сава и хванали двамата мъже. Влачили Сава гол през тръни, след което го завързали и него, и Сансала за дървета и се опитали да ги накарат да ядат месо, принесено в жертва на идоли. Никой от двамата не искал да се докосне до жертвите. Тогава князът осъдил Сава на смърт и го предал на войниците. Сава тръгнал към мястото на екзекуцията радостно, пеейки и хвалейки Бога. Виждайки неговата доброта, войниците се опитали да го освободят по пътя, но Сава отказал, казвайки им, че е техен дълг да изпълнят заповедта на княза.

Войниците го отвели до река, завързали камък за врата му и го хвърлили във водите, където той предал душата си на Бога. По-късно някои християни открили тялото му и го погребали с почести. Светецът бил на 31 години по време на мъченическата си смърт. По време на управлението на император Валент, гръцкият пълководец Йоний Соран намерил тялото на светеца по време на война срещу готите и го отнесъл в Кападокия.