Исаия 6.1-12 (6-ти час)

1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. 2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. 3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! 4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. 5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. 6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, 7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. 8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. 9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. 10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. 11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. 12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Битие 5.1-24 (Вечерня)

1Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, 2мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение. 3Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит. 4Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери. 5А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря. 6Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса. 7След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери. 8А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. 9Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана. 10След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери. 11А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря. 12Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила. 13След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери. 14А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. 15Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда. 16След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери. 17А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря. 18Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря. 21Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала. 22И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. 23А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. 24И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

Притчи 6.3-20 (Вечерня)

3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. 16Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: 17очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

Св. Теофилакт, епископ на Никомедия (845)

„Теофилакт беше от изток; родният му град е неизвестен. В Константинопол той стана близък приятел на Тарасий, който по-късно стана патриарх на Константинопол (виж 25 февруари). Теофилакт беше назначен за епископ на Никомедия. След смъртта на Свети Тарасий, неговият приемник Никифор (виж 2 юни) свикал редица епископи, за да му помогнат в борбата срещу иконоборството на император Лъв Арменеца, който царувал от 813 до 820 г. Сред тях бил Евтимий, епископ на Сардис (честван на 26 декември), който присъствал на Светия Седми Вселенски събор през 787 г. — той е бил изгнаник три пъти заради светите икони, а за това, че е отказал да се подчини на заповедта на император Теофил да се отрече от почитането на иконите, е бил бичуван от главата до краката, докато цялото му тяло се превърнало в една голяма рана, от която починал осем дни по-късно, около 830 г.; Йосиф Солунски (виж 14 юли); Михаил от Синнада (виж 23 май); Емилиан, епископ на Кизик (виж 8 август); и Свети Теофилакт, който смело изобличи Лъв в лицето, като му каза, че тъй като той презира дълготърпението на Бога, пълно унищожение ще го сполети и няма да има кой да го спаси. Заради това Теофилакт е бил заточен в крепостта Стробилус в Кария, Мала Азия, където след 30 години затвор и лишения е предал святата си душа около 845 г. Лъв Арменецът, според пророчеството на светеца, е бил убит в църквата в навечерието на Рождество Христово през 820 г.“ (Великият Часослов)

Свещеномъченик Теодорет (362)

Свещеникът Теодорет е бил пазител на голяма катедрала в Антиохия, построена от император Константин и известна по онова време като „златната църква“ заради красотата и разкоша на обзавеждането й. Когато Юлиан Отстъпникът се възкачил на трона, той се отрекъл от Христос и започнал преследване на християните. Чичото на императора, също на име Юлиан, дошъл в Антиохия, за да продължи преследването там. След като ограби църквата, той изправи Теодорет на съд и поиска от него да се отрече от Христос. Вместо това, верният свещеник изповяда Христос с пламенност и укори императора, че се е отрекъл от вярата и се е върнал към идолопоклонничеството „като куче, което се връща към повръщаното си“. Въпреки това, съдията уринира в златната църква, за което Теодорет предсказа, че ще умре ужасна смърт. Теодорет беше обезглавен, а Юлиан, неговият съдия, беше обзет от ужасни коремни болки от момента, в който оскверни църквата, до смъртта си в мъки.

Бележка: Теодорет се чества на 3 март по гръцкия календар.