Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Евреи 4.14-5.6 (Апостол)

14И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. 15Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. 16И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

1Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, 2и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; 3и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. 4И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. 5Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; 6както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Марк 8.34-9.1 (Евангелие)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Свети Кирил, архиепископ на Йерусалим (386)

Той е роден в Йерусалим през 315 г., ръкоположен за свещеник през 346 г. и наследява Максим като архиепископ на Йерусалим през 350 г. Заради непоколебимата си защита на вярата е заточен три пъти от арианските императори Констанций и Валент. Възстановен от император Теодосий, той не се връща на трона, а живее осем години в мир, преди да почина през 386 г.

Той бил познат на целия си народ като неуморен защитник на бедните и като голям аскет. Беше кротък и смирен в осанката си, блед и измършавял от поста. През цялото си време се бореше срещу арианската ерес, която стана много силна и претендираше за лоялност дори на императорите. Освен това, той преживя управлението на Юлиан Отстъпник, който се опитваше по много начини да отслаби и подкопае Църквата и християнската вяра.

От многото произведения на Свети Кирил най-известни са неговите Катехизиси, считани за най-старото систематично обобщение на християнското учение.

Свети Ананий (Анин) Чудотворец (?)

„Роден в Халкидон, той бил нисък на ръст, подобно на Закхей, но велик по дух и вяра. Той се отрекъл от света на петнадесетгодишна възраст и се установил близо до река Ефрат в малка колиба, където изкупил греховете си и се молил на Бога, първоначално с учителя си Маюм, а след смъртта на Маюм, сам. Със силата на молитвите си той напълнил празен кладенец с вода, изцелявал болните от различни болки и опитомявал диви зверове. С него имало опитомен лъв като слуга. Той имал прозрение за далечни събития. Когато разбойници нападнали един столпник Пионий на известно разстояние от него и го пребили до такава степен, че той решил да слезе от стълба си и да отиде да се оплаче на съдиите, свети Анин видял намерението му в душата му и му изпратил писмо чрез своя лъв, казвайки му да остави намерението си, да прости нападателите си и да продължи в аскеза си. Той бил неизразимо щедър. Епископът на Неокесария му подарил магаре, за да облекчи страданията му.“ носеше вода от реката, но даде това магаре на някакъв беден човек, който му се оплакал от бедността си. Епископът му даде второ магаре, но той го подари. След това епископът му даде трето магаре, не за негово, а само за да служи като водоносец, да го пази и да го върне. В момента на смъртта си той видя Моисей, Аарон и Ор да идват при него и да викат: „Анин, Господ те вика. Стани и ела с нас.“ Това той разкри на учениците си и предаде духа си на Господа, на когото беше служил толкова вярно. Той беше на 110 години, когато завърши земния си път.“ (Пролог)

Свети Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жича, Сърбия (1956 г.) (5 март ст. ст.)

Той е наричан „Новият Златоуст“ заради многобройните си изпълнени с благодат проповеди и писания.

Той е роден през 1880 г. в сръбското село Лелич. След като учи в семинарията „Свети Сава“ в Белград, получава докторски степени от университета в Берн и Оксфорд. През 1919 г. архимандрит Николай е посветен в епископ Жича.

През 1941 г. епископ Николай е арестуван от нацистите и след три години затвор в манастира Любостир Войловичи е изпратен в печално известния концентрационен лагер Дахау заедно със сръбския патриарх Гаврило. Там той е свидетел и лично е претърпял много мъчения, докато лагерът е освободен от американската армия през 1945 г.

След войната той бяга от контролираната от комунистическа Югославия и емигрира в Съединените щати, където преподава в семинариите „Свети Сава“, „Свети Владимир“ и „Свети Тихон“. Именно в семинарията „Свети Тихон“ той почива през 1956 г. Мощите му почиват известно време в семинарията „Свети Сава“ в Либъртивил, Илинойс, след което са върнати в Сърбия, където се намират и сега.

През целия си зрял живот светият монах и епископ изливал постоянен поток от красиви проповеди и богословски и духовни писания. Той е автор на „Пролог от Охрид“, славянски синаксар. Включените в него светли проповеди, по една за всеки ден от годината, дават добър пример за неговото вдъхновено писане.

Неговият празник се чества на този ден (5 март по Стария календар, 18 март по Нова Зеландия) от православните християни както по Стария, така и по Новия календар.

Забележка: С благословията на епископ Йован от Сръбската православна църква, Митрофан Чин е ангажиран с проект за превод на Пролога на Свети Николай на китайски език. За да научите повече за този ценен проект, посетете неговия уебсайт: http://chineseorthodox.n3.net