Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Св. Анна)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Лука 8.16-21 (Евангелие, Св. Анна)

16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.

Зачатието на Пресвета Богородица

„В съответствие с вечната Божия цел, Който пожела да приготви за Себе Си пречисто обиталище, за да се въплъти и да живее сред хората, Йоаким и Анна бяха възпрепятствани да имат деца в продължение на много години. Тяхната безплодна старост беше символ на самата човешка природа, превита и изсъхнала под тежестта на греха и смъртта, но те никога не преставаха да молят Бога да отнеме укора им. Когато времето за подготовка, определено от Господа, се изпълни, Бог изпрати Ангел при Йоаким, който беше самотен на планината, и при Анна, която плачеше в скръбта си, за да им каже, че древните пророчества скоро ще се изпълнят в тях: ще им се роди дете, което е предопределено да стане истинският Ковчег на новия Завет, божествената Стълба, неопалимият храст, живият Храм, където Словото Божие ще се засели. Чрез зачеването на Света Анна, безплодието на самата човешка природа, отделена от Бога чрез смъртта, на този ден е сложен край; и чрез чудното раждане на тази, която остана бездетна до възрастта, в която жените не могат...“ вече не дават плод, Бог обяви и засвидетелства още по-удивителното чудо на Зачатието без семе и на непорочното раждане на Христос в сърцето и утробата на Пресвета Дева и Божия Майка.

„Въпреки че раждането на Пресвета Дева Мария се е случило чрез чудотворно действие на Бога, тя е била зачената от съюза между мъж и жена в съответствие със законите на нашата човешка природа, която е паднала чрез прегрешението на Адам и е станала подвластна на греха и тлението (вж. Бит. 3:16). Като избран Съд и скъпоценен Светилището, приготвени от Бога от началото на времето, тя наистина е най-чистата и най-съвършената от човечеството, но въпреки това не е била отделена от нашето общо наследство, нито от последствията от греха на нашите първи родители. Точно както е било уместно Христос, за да ни избави от смъртта чрез собствената си доброволна смърт (Евр. 2:14), чрез Своето Въплъщение да бъде уподобен на хората във всичко, освен в греха; така е било уместно Неговата Майка, в чиято утроба Словото Божие ще се съедини с човешката природа, да бъде подвластна на смъртта и тлението като всяко дете на Адам, за да не бъдем напълно включени в Спасението и Изкуплението. Божията Майка е била избрана и предпочитана сред всички жени не произволно, а защото Бог е предвидил, че тя ще я запази“ чистота и да я запази съвършена: зачената и родена като всички нас, тя е била достойна да стане Майка на Божия Син и майка на всички нас. Така, в своята нежност и състрадание, тя е способна да се застъпи за нас пред своя Син, за да ни помилва.

„Както Господ Иисус Христос беше плод на девствеността на светата Богородица, така и тя самата беше плод на целомъдрието на Йоаким и Анна. И следвайки същия път на целомъдрието, ние също, монасите и християнските женени хора, можем да накараме Христос да се роди и да расте в нас.“ (Синаксарий)

В латинската църква този ден се нарича празник на Непорочното зачатие, което отразява погрешния латински възглед за зачатието на Света Богородица.

„Доктрината за Непорочното Зачатие, провъзгласена от римокатолиците през 1858 г., е отхвърлена от Православната църква, но без по никакъв начин да се уронва достойнството на Божията Майка. Всъщност, според Отците, наследството от Адам не се състои в лична отговорност на всички хора за първородния грях, а просто в наследяването на последиците от греха: смърт, тление и страсти (включително размножаване и плътски съюз). Следователно православните нямат затруднения да признаят, че Божията Майка е била наследница, подобно на нас, на всички последици от греха на Адам – само Христос е бил освободен – но в същото време чиста и без личен грях, защото тя свободно се е пазила от всяко привличане към света и към страстите и доброволно е сътрудничила в Божията цел, като се е подчинявала на Неговата воля с покорство: Ето слугинята Господня; нека ми бъде според Твоето слово, отговори тя на ангел Гавраил (Лука 1:38)“ (Синаксарий)

Света Анна, пророчица, майка на пророк Самуил (XII в. пр.н.е.)

Нейната STORY открива Първа книга на Царете. Макар и безплодна, тя спазвала всички заповеди и се молела с пламенност да бъде отнета от нея укорът ѝ, като се заклела, че ако Бог ѝ даде син, ще го посвети на служба на Бога. Когато молитвите ѝ били чути, тя довела детето си Самуил да живее с първосвещеника Илий веднага щом го отбили. Нейната красива песен на хваление и благодарност (1 Царе 2:1-10) се е превърнала в третата библейска ода от утренния канон; днес тя се пее изцяло само в манастирите по време на Великия пост. Въпреки възрастта ѝ, Бог ѝ даривал трима сина и две дъщери. Тя починала в мир.

Свети Стефан Новият Светлина (Неоламп) от Константинопол (912)

Изглежда, че е живял в Константинопол през целия си живот, но там е живял сякаш в пустинята, посвещавайки се изцяло на уединение, пост и молитва. През по-голямата част от зрелия си живот е ял само няколко зеленчука без сол веднъж или два пъти седмично; по неговите молитви в града са станали много чудеса.

С времето той бил посветен на свещеник и служил в църквата „Свети Антипа“, където живял в уединение. Когато църквата била разрушена при земетресението през 879 г., той се оттеглил във влажна яма сред руините, където въздухът бил толкова нездравословен, че загубил косата и зъбите си и бил почти парализиран. Излязъл от тази аскеза едва след дванадесет години. След това служил Божествената литургия само на Господни празници, като си позволявал вода и плодове след службата; иначе прекарвал времето си сам в тиха молитва. Починал в мир през 912 г. на седемдесет и три години.