2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Отче наш сред светиите Амвросий, епископ на Милано (397)

Този прочут светилник на Православието в Западната църква е роден в Галия през 349 г., но овдовялата му майка отвежда семейството в Рим, докато той е още малко дете. Блестящ и добре образован, той е назначен за провинциален управител през 375 г. и се установява в Милано. По онова време арианската ерес все още разделя Църквата, въпреки отхвърлянето ѝ на Никейския събор през 325 г. Когато идва време да се избере нов епископ в Милано, православната и арианската партии са толкова разделени, че не могат да постигнат съгласие за нов епископ. Когато Амвросий идва като управител, за да се опита да възстанови мира и реда, едно малко дете, божествено вдъхновено, извиква: „Амвросий, епископе!“. За учудване на Амвросий, хората подемат виковете и самият Амвросий е избран, въпреки че се опитва да откаже, протестирайки, че е само катехумен (в онези дни все още е било обичайно да се отлага Светото Кръщение от страх да не се оскверни с грях). Той дори се опитва да избяга, но конят му го връща в града. Предавайки се на Божията воля, той бил кръстен и само седмица по-късно бил въздигнат за епископ. Веднага се отказал от всички притежания, раздал всичките си пари на бедните и дал именията си на Църквата. Веднага започнал пламенна защита на Православието в своите проповеди и писания, за ужас на арианите, които подкрепили избора му. Скоро той убедил Грациан, император на Запада, да свика Аквилейския събор, който сложил край на арианството в Западната църква. (Арианството обаче продължило да процъфтява сред варварските народи в продължение на много години; вижте Африканските мъченици, които също се отбелязват днес).

Няколко пъти светият епископ е бил призоваван да защитава Църквата от господството на светските власти. Веднъж, потушавайки въстание в Солун, император Теодосий наказва града, като нарежда избиването на хиляди негови жители. Когато по-късно императорът посещава Милано и идва в катедралата, за да присъства на литургията, свети Амвросий го спира на вратата, осъжда престъплението му пред целия народ, забранява му да влиза в църквата и го отлъчва от църквата за осем месеца. Императорът си тръгва плачейки и се подчинява смирено на църковната дисциплина. Когато се завръща след дълго покаяние, за да бъде възстановен в Причастие, той влиза в светилището заедно с духовенството, както е било обичайно за императорите от времето на Константин Велики. Но отново свети Амвросий го смирява пред очите на целия народ, казвайки: „Излез и заеми мястото си сред миряните; багряница не прави свещеници, а само императори.“ Теодосий си тръгва без възражения, заема мястото си сред каещите се и никога повече не се опитва да влезе в светилището на църква. (Когато императорът почина, епископ Амвросий проведе надгробна реч).

Чрез учение, проповядване и писане свети Амвросий довел безброй езичници до вярата. Най-известният му новопокръстен е свети Августин (15 юни), който става негов ученик и в крайна сметка епископ. Многобройните богословски и катехизически произведения на Амвросий спомагат значително за разпространението на учението на гръцките отци в латинския свят. Той е написал много славни антифонни химни, които някога са били едни от бисерите на латинските служби.

Свети Амвросий починал в мир през 397 г.; мощите му все още почиват в базиликата в Милано.

Африканските мъченици, пострадали по време на преследването на вандалите (429 г. и след това)

През 429 г. осемдесет хиляди вандали прекосили Испания в Африка и в течение на десет години кланета и грабежи завладели по-голямата част от римските територии в Северна Африка. Много хора си представят тези варвари като езичници, но всъщност те били ариански еретици, които под ръководството на своя водач Гензерих започнали ожесточено преследване на Църквата, където и да я срещнали. Мъченията, които хиляди претърпели в изповядването на вярата си, са твърде ужасни, за да бъдат описани тук; духовенството било откроено заради особена жестокост.

Днес почитаме особено православните верни, които вандалите изгориха до смърт в църквата им и които продължиха да пеят химни и да хвалят Бога до момента на смъртта си. Също така почитаме тристата мъченици в Картаген, които загинаха от меч, вместо да приемат арианското кръщение.

Смъртта на Гензерих през 454 г. донесла малко облекчение, тъй като след кратка пауза неговите наследници Хунерих (477-484) и Гонтамунд (484-497) продължили преследването също толкова жестоко, както преди. Християнска Африка живяла под вандалско иго почти 100 години: свободата от преследване не била сигурна, докато силите на Юстиниан не победили и не прогонили вандалите през 523-525 г. Африканската църква, някога фар на християнството, никога не възвърнала предишната си жизненост.

Нашият достопочтен отец Антоний от Сия (1556)

Свети Антоний е един от светите закрилници на иконографите.

Той е роден през 1477 г. в руско село близо до Архангел. От ранна възраст се посвещава на четене на свещени книги и изработване на икони. Когато родителите му умират, той постъпва на служба при богат господар в Новгород и по-късно се жени за дъщерята на господаря. Но по-малко от година след женитбата си овдовява. Отчаял се от земните утехи, той раздава богатството си на бедните и, притежавайки само дрехите, които носи, отива да стане монах в манастира „Свети Пахомий“. Там той се отличава в молитва, бдение и аскеза, молейки се през по-голямата част от нощта, поемайки най-тежката работа през деня и хранейки се само през ден. След кратко време е ръкоположен за свещеник.

Няколко години по-късно той и двама негови спътници, търсейки по-уединен живот за молитва, пътуват до студените брегове на Бяло море и основават малко монашеско братство, където река Сия се влива в езерото Михайлов. Те живеят в пълна бедност, препитавайки се от събиране на гъби и диви плодове. Много пъти чуват звука на камбани, въпреки че наблизо няма църква или жилище. С течение на времето други братя са привлечени към мястото и с помощта на великия московски княз е основан манастир. Когато манастирската църква изгаря, икона на Света Троица, нарисувана от Свети Антоний, по чудо оцелява невредима и по-късно извършва много чудеса. Самият светец се оттегля в горите, живеейки сам в продължение на много години, докато не е призован обратно от духовните си деца, за да служи като игумен на манастира. Предвидил собствения си край, той почина в мир през 1556 г. Той моли тялото му да бъде хвърлено в езерото, но учениците му, послушни във всяко друго отношение, не изпълняват молбата му. Гробницата му е източник на много чудеса през следващите години.