Тит 1.15-2.10 (Апостол)

15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: 2старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, 4за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, 5да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. 6Увещавай също младежите да бъдат целомъдри, 7като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, 8слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас. 9Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат, 10не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.

Лука 20.19-26 (Евангелие)

19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. 20И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. 21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; 22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? 23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? 24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. 25Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

Свети мъченици Тирс, Левкида и Калиник (250 г.)

Тези мъченици се борили в Мала Азия по време на управлението на Деций. Тирс и Левкис били екзекутирани след ужасни мъчения, защото се изповядвали като християни и смъмряли управителя за клането на братята им. Калиник бил езически жрец, обърнал се във вярата, след като станал свидетел на мъченичеството и чудесата на Свети Тирс; той бил обезглавен.

Свети мъченици Филимон, Аполоний, Ариан и онези с тях (3 в.)

„По време на управлението на Диоклециан (284-305), управител на Антиноя в Тиваида на Горен Египет бил Ариан, свиреп гонител, който изпратил много християни на насилствена смърт, сред които светиите Тимотей и Мавра (виж 3 май) и света Сабина (16 март). Когато затворил тридесет и седем християни заради изповядването им на вярата, един от тях, на име Аполоний, четец на Църквата, загубил смелост при вида на инструментите за мъчения и помислил как би могъл да избегне мъките, без да се отрече от Христос. Той дал пари на Филимон, флейтист и езичник, за да може той да облече дрехите на Аполоний и да принесе жертви пред Ариан, така че всички да помислят, че Аполоний е изпълнил волята на управителя и той да бъде освободен. Филимон се съгласил с това, но когато дошло време за жертвоприношение, просветлен от божествената благодат, той се обявил за християнин. Той и Аполоний, който също изповядал Христос, когато измамата била разкрита, били обезглавени. Преди да ги обезглави, Ариан заповядал да бъдат...“ простреляни със стрели, но докато те останали невредими, самият Ариан бил ранен от една от стрелите; свети Филимон предсказал, че след мъченическата си смърт Ариан ще бъде изцелен на гроба си. Когато това се случило, Ариан, гонителят, който бил убил толкова много Христови слуги, сам повярвал в Христос и бил кръстен с четирима от своите телохранители. Диоклециан чул за това и заповядал да доведат при него Ариан и неговите телохранители. Заради изповядването на Христос те били хвърлени в морето и получили венеца на вечния живот.“ (Великият часовослов)