2 Тимотей 4.9-22 (Апостол)

9Побързай да дойдеш при мене скоро. 10Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. 11Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата. 12Тихика изпроводих в Ефес. 13Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените. 14Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му! 15От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни. 16При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! 17Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва. 18Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин. 19Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом. 20Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит. 21Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя. 22Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.

Лука 20.1-8 (Евангелие)

1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите 2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? 3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: 4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? 5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. 7И отговориха: не знаем, откъде беше. 8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Свети Герман, Чудотворец Аляскински (1836)

Той е почетен и утре, 13 декември. Вижте живота му там.

Свети Богоносен отец Спиридон Чудотворец (348).

Той бил скромен пастир, който живеел на остров Кипър със съпругата си и единственото си дете, дъщеря на име Ирина. Въпреки че самият той бил беден, домът и трапезата му винаги били отворени за пътешественици и нуждаещи се. Той държал парите си в кутия, която оставял отворена и достъпна за всички, без да се интересува кой взема от нея или дали ги заслужава или не. След време съпругата му починала и с по-малко светски грижи той удвоил молитвите и милостинята си.

Той станал толкова обичан на острова, че когато епископът на град Тремитос починал, верните единодушно избрали Спиридон за негов наследник и така той станал пастир на разумните овце, както и на животните, за които се грижел. Въпреки внезапното си издигане в ранг, той запазил предишния си начин на живот, пътувайки навсякъде пеша, грижейки се за животните си както преди, като същевременно изпълнявал и всички задължения на епископ. (За да изобрази това благочестиво смирение, иконата му го изобразява облечен в епископски одежди и плетена селска сламена шапка.)

Състраданието му към другите беше безгранично. Въпреки че беше много строг към себе си, той винаги прекъсваше поста, за да утеши някой пътник. Веднъж банда разбойници нахлули в кошарата му през нощта, но се оказали затворени там от невидима сила. Когато Спиридон ги намерил на сутринта, той ги освободил, увещал ги да живеят честно и им дал две овце в замяна, казал той, за това, че пазят целонощно бдение.

Страници биха могли да бъдат изпълнени с разкази за чудесата, извършени от светия епископ за доброто на неговото паство: с молитвите си той прекратил суша, превърнал змия в злато, за да помогне на беден човек, и дори възкресил мъртвия син на бедна вдовица. Неговата сияйна добродетел докосвала съвестта на онези, които срещал, така че мнозина спонтанно падали в краката му и изповядвали греховете си.

Когато император Константин свикал Първия Вселенски събор през 325 г., Спиридон присъствал, облечен в простите си селски одежди. На едно от заседанията един горд ариански философ предизвикал православните на дебат за Светата Троица и бил изумен, когато простият Спиридон излязъл напред, за да приеме предизвикателството. Той и всички останали епископи били много по-изумени, когато необразованият селски епископ объркал всички аргументи на арианеца със своите красноречиви, вдъхновени от Духа думи. Смиреният философ признал, че е убеден, прегърнал православната вяра и призовал останалите арианци да изоставят човешката си мъдрост и да прегърнат истинската и животворяща вяра.

Светият епископ винаги отслужвал Божествената литургия с радост. Веднъж, служейки в отдалечена, почти празна църква, той се обърнал към невидимата паства и казал: „Мир на всички!“, а ученикът му чул хор от ангели да отговаря: „И с духа ти!“.

Свети Спиридон починал в мир през 348 г. на седемдесет и осемгодишна възраст. Неговите нетленни и чудотворни мощи изливали чудеса за народа на Кипър до седми век, когато били преместени в Константинопол, за да избегнат арабското нашествие; когато градът паднал под турците, мощите били отново преместени в Корфу, където се почитат и до днес. Дори след 1500 години светите мощи остават нетленни и вършат много животворящи чудеса. Свети Спиридон е почитан като покровител на Корфу.

Свети Финиан от Клонард (549)

„Свети Финиан, известен като „Учител на светиите на Ирландия“, стои заедно със Свети Енда от Аран начело на патриарсите на ирландското монашество. Той проявявал голяма ревност и благочестие към Бога от младостта си. Вече бил основал три църкви, преди да тръгне за Уелс, за да учи в нозете на Свети Кадок в Ланкарфан (25 септември †577 г.). В Ланкарфан той се сприятелил със Свети Гилдас (29 януари †570 г.), друг от учениците на Свети Кадок. След завръщането си в Ирландия той основал великия манастир Клонард през същата година, в която великият Свети Енда (21 март †530 г.) починал в Аран. Множество именити и свети мъже са учили при Свети Финиан, включително известните „Дванадесет апостоли на Ирландия“. Свети Финиан основал много други манастири през живота си, включително известния островен манастир Скелиг Майкъл край югозападния бряг на Ирландия.“ (Календар на Свети Херман 2003 г.)