Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Ефесяни 4.1-6 (Апостол)

1И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, 2с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов 3и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. 4Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; 5един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, 6един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Богородица)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Лука 10.25-37 (Евангелие)

25И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? 26А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? 27Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". 28Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. 29Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? 30Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. 31Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. 32Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. 33Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, 34и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. 35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. 36И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? 37Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Св. Климент Охридски, архиепископ (916) - втори помен

На този ден Българската православна църква чества втория помен на Свети Климент Охридски - един от най-великите български светци и просветители. Основното честване е на 27 юли (заедно с всички Седмочисленици), а днешният помен отбелязва деня на неговата кончина (25 ноември 916 г.).

Свети Климент е ученик на светите братя Кирил и Методий. След прогонването на Кирило-Методиевите ученици от Великоморавия, той идва в България при цар Борис-Михаил. Основава Охридската книжовна школа, създава и превежда множество съчинения. Като пръв епископ, проповядващ на славянски, той полага основите на славянската християнска култура. За подробно житие виж 27 юли.

Света великомъченица и премъдра Екатерина Александрийска и онези, които са с нея (305)

„Света Екатерина, която била от Александрия, била дъщеря на Констас (или Цест). Тя била изключително красива девойка, много целомъдрена и прочута с богатство, произход и образование. С непоколебимия си разум тя напълно победила страстната и необуздана душа на Максимин, тиранина на Александрия; и с красноречието си тя запушила устата на така наречените философи, които се били събрали да спорят с нея. Тя била увенчана с мъченически венец през 305 г. Светите ѝ мощи били отнесени от ангели на светата планина Синай, където били открити много години по-късно; известният манастир на Света Екатерина първоначално бил посветен на Светото Преображение Господне и Горящия храст, но по-късно бил посветен на Света Екатерина.“ (Великият часовослов) Красноречието на Света Екатерина било толкова голямо, че петдесетте оратори, назначени да спорят с нея, осъзнали грешката си и като цяло поискали кръщение, за което Максимин ги осъдил всички на смърт. След това светицата била подложена на мъчения на специално изработено колело с шипове (с което обикновено е изобразявана на иконата си), но ангел я освободил и по чудо счупил колелото. Собствената съпруга на Максимин и 200 войници, виждайки страданията ѝ и благородството, с което ги понасяла, били подтикнати да изповядат вярата си в Христос и копнежа си да бъдат кръстени. Всички били убити. Накрая самата Екатерина била изведена извън стените на Александрия и след благодарствена молитва към Бога била обезглавена.

Великомъченик Меркурий (ок. 259 г.)

Той е роден в провинция Азия, в семейство на скит, който тайно е приел християнството. Подобно на родителите си, той е бил таен последовател на Христос, служейки като легионер в римската армия по време на управлението на император Деций. По време на една кампания му се явил ангел, дал му меч и му казал да влезе в битка, уповавайки се на Христовата помощ. Меркурий се впуснал в битка, пробил си път сам през вражеските линии и стигнал до варварския командир Ригас, когото убил. След смъртта на своя вожд варварите се разпръснали и победата била спечелена.

Императорът, чувайки за подвизите на младия войник, го повишил на длъжност в двора. Там, унесено от удоволствията и почестите на двора, Меркурий забравил задълженията си към Христос, своя Цар. Една нощ същият Ангел, който му бил дал меча, му се явил отново и му напомнил за меча, който Христос му бил дал, символ на мъченическата битка, в която предстояло да влезе. На следващия ден Меркурий, вече в съзнание, отказал да принесе жертва на боговете. Когато бил извикан пред императора, той смело проповядвал Христос и отхвърлил знаците на служението си. Той бил хвърлен в затвора и подложен на жестоки мъчения, които понасял с мир и радост, окуражен от Ангела, който му се явил отново, за да му предложи утеха и насърчение. След дълги мъки той бил обезглавен в Кесария Кападокийска на двадесет и петгодишна възраст.