Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
4Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, 5макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени), 6и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, 7за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса. 8Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; 9не е от дела, за да не би някой да се похвали. 10Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.
26И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. 35И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 36А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. 37И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. 38Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: 39върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
Този свети мъченик е бил египтянин и войник по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Въпреки че е бил известен с доблестта си в битки, той се отказва от войнишкия си чин, когато легионът му получава заповед да пленява християни в Северна Африка. Бягайки в планините, той пребивава там известно време в мълчание и уединение, посвещавайки дните си на молитва. След време се явява на езически фестивал, отрича идолите и се обявява за християнин. Заради това е предаден на управителя на града, който го подлага на ужасни мъчения и накрая го обезглавява. Някои вярващи вземат част от мощите му и ги погребват с почести близо до езерото Мареотис, на около тридесет мили от Александрия. Църквата, построена над гробницата му, се превръща в място за поклонение не само за безброй египтяни, но и за християни от цял свят: открити са доказателства за пътувания до неговото светилище чак от Ирландия.
Синаксарийът разказва за намесата на светеца във Втората световна война: „През юни 1942 г., по време на Северноафриканската кампания, която е била решаваща за изхода на Втората световна война, германските сили под командването на генерал Ромел са били на път за Александрия и са спрели близо до място, което арабите наричат Ел-Аламейн на името на свети Мина. Там е имало древна разрушена църква, посветена на светеца; и там някои хора казват, че е погребан. Тук по-слабите съюзнически сили, включително някои гърци, са се изправили срещу числено и военно превъзхождащата германска армия и резултатът от предстоящата битка е изглеждал сигурен. През първата нощ на сражението свети Мина се е появил сред германския лагер начело на керван от камили, точно както е бил изобразен по стените на разрушената църква на една от стенописите, изобразяващи неговите чудеса. Това изумително и ужасяващо привидение е подкопало германския морал дотолкова, че е допринесло за блестящата победа на съюзниците. Църквата „Свети Мина“ е възстановена в знак на благодарност и там е основан малък манастир.“
„Свети Теодор Студит е роден в Константинопол през 759 г.; благочестивите му родители са се казвали Фотин и Теоктист. Той приема монашески стрит в младостта си в манастира, наречен Сакудион, и става игумен там през 794 г. Около 784 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер от светейши патриарх Тарасий. След като се присъединява към братството на манастира Студий (който е кръстен на своя основател Студий, римски консул), светецът получава прозвището „Студит“.“ Той се оказал пламенен ревностен пазител на преданията на Отците и се борил дори до смърт заради почитта си към светите икони. Заради благочестивата си ревност изтърпял три изгнания. По време на третото, на което бил осъден от иконоборческия самодържец Лъв Арменец, той смело издържал бит, връзване и водене от една тъмна тъмница в друга в продължение на цели седем години. Накрая бил отзован от изгнание от Михаил Заекващия. Получавайки по този начин кратка почивка от трудовете си на дълго издръжливост, той починал в Господа на 11 ноември 826 г., една неделя, докато учениците му, които стояли около него, пеели 118-ия псалом. Някои казват, че след като получил непорочните Тайни, той самият започнал да пее този псалом. И стигайки до стиха „Никога няма да забравя Твоите повеления, защото в тях си ме съживил“ (ст. 93), той предал духа си, след като живял шестдесет и седем години. В допълнение към другите си свещени писания, той съставил, в сътрудничество с на брат му Йосиф, почти цялата умилостивяваща книга на Триода.“ (Великият часовослов)
Свети Теодор помага за основаването на Студийския (или Студионския) манастир в Константинопол и е негов игумен. Под негово ръководство Студийският манастир се превръща във водещ център на православното благочестие и византийската култура на своето време. Монасите живеят радикално обикновен живот: те дори не са имали собствени килии, а са спяли в големи спални помещения.