Филипяни 4.10-23 (Апостол)

10Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време. 11Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: 12знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. 13Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. 14При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. 15А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; 16защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. 17Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. 18Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу. 19Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. 20А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин. 21Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене. 22Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом. 23Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 7.36-50 (Евангелие)

36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; 42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Св. Аберций, епископ на Хиераполис, чудотворец и равен на апостолите (167)

Той беше епископ на Хиераполис във Фригия, Мала Азия, по времето на Марк Аврелий, гонител на християните. По време на езически празник Аберций получил указание от ангел да събори идолите на Аполон и другите езически богове. Когато делото му било разкрито, жителите на града се възмутили; но вместо да се скрие, епископът отишъл на пазара и открито изповядал християнската вяра. Хората се разгневили още повече, но когато Аберций изцелил трима обладани от демони мъже, те се учудили и започнали да го слушат по-внимателно. Той проповядва вярата с такава сила, че целият град и околните селски райони стават християнски.

Тези чудеса стигат до ушите на императора, чиято дъщеря страда от обладаване от демони. Императорът призовава Аберций в Рим, където той успява да изгони духа и да извърши няколко други чудеса. Императрицата му предложила голяма награда в злато за изцелението на дъщеря й, но той не я приел. По пътя към дома си той получил указание в видение да пътува до Сирия. Пътувал първо до Антиохия и околните градове, а след това чак до Месопотамия, проповядвайки Христос и поучавайки вярата навсякъде, където отивал. Никой друг епископ от неговото време не пътувал толкова широко в служба на Евангелието; поради тази причина той се нарича Равен на Апостолите.

След няколко години той се върнал във Фригия, където прекарал остатъка от живота си в мир, пасяйки стадото си.

Преподобният Лот от Египет (V в.)

Той беше един от групата аскетични отци, които избягаха от света в египетската пустиня през четвърти и пети век.

Веднъж Аба Лот отиде при своя духовен отец Йосиф и го попита просто: „Какво да направя, за да бъда спасен?“ Аба Йосиф протегна ръце към небето и пръстите му се превърнаха в десет пламъка. Той каза: „Ако желаеш, можеш да станеш изцяло като огън. “

Веднъж един брат дойде при Аба Лот в ужасна мъка и му каза: „Направих голям грях, който не мога да призная пред Отците.“ „Изповядай го пред мен и аз ще го понеса за теб“, отговори старецът. „Паднах в блудство“, каза братът, „и за да го направя, принесох жертви на идоли.“ Старецът му каза: „Не се обезсърчавай: няма грях, който да е извън Божията милост. Покаянието винаги е възможно. Иди и седни в пещерата си; яж само през ден, и всеки от нас ще поеме равна част от тежестта на твоето престъпление.“ След три седмици на същото покаяние, Аба Лот получи уверение от Бога, че покаянието на брата е било прието. До края на живота си братът служи като ученик на Стареца.

Светите седем младежи от Ефес

Те се почитат също на 4 август. Вижте тази дата за тяхната история.