Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Праведният Йоан, чудотворец от Кронщад (1908).

„Свети Йоан от Кронщад беше женен свещеник, който живееше с жена си в целомъдрие. Благодарение на неуморния си труд в свещеническите си задължения и любовта към бедните и грешниците, Господ му дари велики дарби на ясновидство и чудотворство, до такава степен, че в последните години от живота му чудеса на изцеление — както на тялото, така и на душата — се извършваха безброй пъти всеки ден чрез молитвите му, често за хора, които само му бяха писали с молба за помощ. По време на живота си той беше известен в цяла Русия, както и в западния свят. Той ни е оставил дневника си „Моят живот в Христа“ като духовно съкровище за християните от всички възрасти; написан на прост език, той разкрива най-дълбоките тайни на нашата вяра с онова мъдрост, която се дава само на сърце, пречистено от благодатта на Светия Дух. Предвиждайки като истински пророк Революцията от 1917 г., той безмилостно изобличаваше нарастващото отстъпничество сред народа; той предсказа, че самото име на Русия ще бъде променено. Докато мракът на неверието се сгъстяваше, той блестеше като фар на неугасима благочестивост, утешавайки вярващите чрез многото чудеса, които извършваше, и чрез бащинската любов и простота, с които приемаше всички. Свети Йоан почина в мир през 1908 г.” (Великият Часослов)

Светият пророк Йоил (8-ми век пр. Хр.)

Името му означава „Господ е Бог“. Той се счита за втори сред „малките пророци“. Старозаветната книга с неговите пророчества, която носи неговото име, включва пророчеството му за идването на Светия Дух на Петдесетница (Йоил 2:28), което е цитирано от апостол Петър (Деяния 2:17).

Свети мъченик Варус и събратята му (304 г.)

„Той беше римски офицер в Египет и таен християнин. Когато седем християнски учители бяха хвърлени в затвора, Варус продължаваше да ги посещава там, задоволявайки нуждите им и служейки им с голяма преданост. Той се възхищавал на мъчениците и скърбял, че страхът не му позволявал да застане като мъченик за Христа. Тези Божии мъже му дали кураж и Варус решил да отиде и да бъде измъчван заедно с тях. Един от тези благочестиви мъже умрял в затвора и когато нечестивият управител извикал мъчениците пред себе си и видял, че са само шестима, попитал къде е седмият. „Аз съм седмият!“, извика Варус. Разяреният управител го измъчва първи. Той заповяда да го бият с сухи ремъци, след това да го вържат за дърво и да го разфасоват на парчета с ножове, докато не предаде святата си душа на Бога. След това тялото му беше хвърлено върху купчина тор. Една жена от палестински произход, Клеопатра, вдовица на офицер, била там със сина си Йоан. Тя тайно взела мощите на светия мъченик от купата с тор и ги погребала в къщата си. След това поискала разрешение от управителя да вземе тялото на мъртвия си съпруг от Египет обратно в Палестина. Тъй като била вдовица на офицер, управителят веднага й дал разрешение. Тази благословена християнка, Клеопатра, обаче взела не тялото на съпруга си, а на светия мъченик Варус, занесла го в селото си Едра, близо до Табор, и го погребала там. След това построила църква, посветена на Свети Варус, и той й се явявал често от отвъдния свят, блестящ като ангел Божий.” (Пролог)

Свети йеромартир Садот (Шахдост) и неговите 128 сподвижници (342)

По време на жестокото преследване на християните от персийския цар Шапур II, Свети Садот наследи мъченика Симеон (17 април) като епископ на Селевкия. Името му на персийски, Шах-дост, означава „Приятел на царя”; но земният шах не го виждаше като приятел, а светият епископ знаеше, че дните му на земята са преброени. Една нощ в сън Садот видя стълба, простираща се от земята до небето. На върха стоеше епископ Симеон, който му викаше радостно: „Качи се, Садот, и не се страхувай! Аз се качих вчера; ти ще се качиш днес. ’ Когато се събуди, Садот разбра, че скоро ще бъде призован към мъченичество. Той веднага се зае да окуражи паството си и да ги увещава да останат твърди за Христа в настъпващия ден на гоненията.

Няколко дни по-късно гонителите дойдоха от името на царя, за да арестуват светия епископ; заедно с него хванаха 128 свещеници, дякони, монаси и обикновени вярващи. Всички бяха държани в затвора в продължение на пет месеца, като бяха извеждани многократно и измъчвани по начини, твърде жестоки, за да бъдат описани; но нито един не можа да бъде принуден да се поклони на слънцето. Накрая всички бяха осъдени на смърт с меч. 128-те мъченици, оковани с вериги, пееха радостни химни, докато вървяха към мястото на екзекуцията. Те не преставаха да пеят до смъртта на последния мъченик. Садът обаче беше откаран в окови в града Бейт Лапат, където няколко дни по-късно беше обезглавен.