Филипяни 2.16-23 (Апостол)

16имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих. 17Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви; 18тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте. 19А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом. 20Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас, 21защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото; 22а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването. 23Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;

Лука 6.37-45 (Евангелие)

37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; 38давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. 39Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма? 40Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си. 41А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? 42Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. 43Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. 44Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. 45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.

Свети мъченик Лонгин Центурион (1-ви век)

Това е центурионът, който стоеше при кръста на Христос и, виждайки как Той издъхва, извика: „Наистина Този беше Син Божий“ (Матей 27:54). От този ден нататък той стана вярващ и скоро беше кръстен. Според някои сведения той е бил един от стражарите при гроба на Христос и е бил сред онези, които юдейските водачи са се опитали да подкупят, за да не разгласяват вестта за Възкресението. Но Лонгин не се поддаде на подкуп, затова водачите замислиха да го убият. Той напусна армията и отиде в родната си Кападокия, където смело проповядваше Христос. Беше обезглавен по нареждане на Понтий Пилат.

Нашият почитаем отец Гал, просветител на Швейцария (640)

Роден е в Ирландия в семейство на заможни родители, които го изпращат да се образова в манастира в Бангор. Там той приема аскетичния живот и става монах. Той е един от дванадесетте монаси, които пътуват с духовния си отец Св. Колумбан (23 ноември) като мисионери в Галия. С времето част от групата пътува в езически земи, нагоре по река Рейн до езерото Цюрих. Монасите се заселват на езерото Констанц около параклис, посветен на Св. Аурелия, който е бил превзет от езичниците като светилище; те почистват и преосвещават параклиса, който става център на новия им манастир. Свети Гал живее като отшелник, служейки на братята, като изработва мрежи и лов на риба. През 612 г. Свети Колумбан заминава за Италия с повечето от учениците си, оставяйки Свети Гал и още няколко души да продължат живота си. Когато Свети Гал избавил Фридебурга, дъщерята на местен херцог, от демон, той предложил на светеца парцел земя на брега на езерото Констанц; тук бил основан манастирът, който по-късно носел името на Свети Гал.

На няколко пъти свети Гал отказвал покани да стане епископ или да поеме абатството на големия манастир в Люксей. На всички такива молби той отговарял, че предпочита да служи, отколкото да командва. Той продължил да живее в своята изолирана монашеска общност, докато починал в мир през 640 г., на възраст от деветдесет и девет години. В по-късните години и чак до Средновековието манастирът „Св. Гал“ става известен със святостта на монасите си и с библиотеката си.