1 Петрово 3.10-22 (Апостол)

10"Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи, 11нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него, 12защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му - към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята." 13И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро? 14Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; 15Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, 16имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот. 17Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло; 18понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, 19с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, 20и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата; 21образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа, 22Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

Марк 12.18-27 (Евангелие)

18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. 20Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 21Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 22Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. 24Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 25Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"? 27Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

Синаксис на Седемдесетте апостоли.

В допълнение към Дванадесетте апостоли, нашият Господ назначи седемдесет ученици да отидат и да разнесат Благата вест по света (виж Лука, гл. 10). По-късно към тази група се присъединиха и други, така че всъщност техният брой надхвърля седемдесет, макар че всички те все още се наричат „от Седемдесетте“.

На този ден ние почитаме и групата от онези, които са били изпратени от Светия Дух през вековете, за да проповядват радостното Евангелие на Христос.

Етиопският евнух на царица Кандаке

Кръщението му от светия апостол Филип е разказано в Деяния, глава 8. Той вече търсеше Божиите неща – STORYта го показва да чете Книгата на Исая и уточнява, че отиваше в Ерусалим, за да се поклони. Той се върна у дома („радваше се“, казват писанията) и проповядваше Евангелието на Христос в родната си земя; древната Църква на Етиопия проследява началото си до неговата мисия. Той умря мъченическа смърт.

Преподобна Аполинария (V в.)

Тя била девица от високо потекло, дъщеря на магистрат на име Антим в град Рим. Изпълнена с любов към Христос, тя убедила родителите си да ѝ позволят да отиде на поклонение в Светата земя. В Ерусалим тя уволнила повечето от придружителите си, раздала бижутата, скъпите си дрехи и парите си на бедните и продължила към Египет, придружавана само от двама доверен слуги. Близо до Александрия тя се откъснала от тях и избягала в гората, където живяла в аскеза в продължение на много години. След това се отправила към Скетис, известната пустинна монашеска колония, и се представила като евнух на име Доротеос. Под този облик тя била приета като монах.

Антим, след като загуби по-голямата си дъщеря, беше сполетян от още една скръб: по-малката му дъщеря беше обладана от демон. Той изпрати дъщеря си в Скетис, молейки светите отци там да ѝ помогнат с молитвите си. Те я повериха на грижите на „Доротеос“, който след дни на непрестанна молитва успя да излекува напълно (незнаещата за това) си сестра. Когато момичето се върнало у дома, се оказало, че е бременна, и Антим, разгневен, наредил да му доведат монаха, който се е грижил за нея. Той бил изумен да открие, че „Доротеос“ е собствената му дъщеря Аполинарна, за която бе загубил надежда да види отново. След няколко дни святата жена се върна в Скетис, като продължи да крие самоличността си от събратята си монаси. Едва при смъртта й истинската й STORY беше разкрита.