Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

2 Коринтяни 4.6-15 (Апостол)

6Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. 7Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. 8Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; 9гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. 10Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. 11Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, 12тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. 13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, 14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. 15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

Матей 22.35-46 (Евангелие)

35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: 36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? 37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: 38тази е първа и най-голяма заповед; 39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; 40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. 41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: 42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. 43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: 44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? 45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? 46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Свети и славен пророк Захария, баща на Свети Йоан Кръстител

Голяма част от STORYта му е разказана в първата глава на Евангелието на Лука. Синаксарионът продължава:

„След раждането на Христос Захарий ясно обяви девствеността на Мария и показа, че тя наистина е Божията Майка; защото й определи място в онази част на Храма, запазена за девиците, и така си навлече омразата на свещениците и левитите.

„Когато Йоан беше на шест месеца, Захарий скри него и майка му в пещера отвъд Йордан, защото цар Ирод, чул за раждането в Витлеем на царя на юдеите и, страхувайки се от съперник на собствената си светска власт, изпратил войници да убият всички момчета във Витлеем. Неговите врагове се възползвали от тази възможност, за да докладват за Захария на Ирод, който го преследвал и екзекутирал в пределите на Храма, точно на мястото, където Божията Майка пребивавала като свидетелство за своята девственост. Докато кръвта на Пророка се лееше в светилището, това означаваше оттеглянето на Божието Присъствие. Свещениците дойдоха да вземат тялото му и го погребаха при бащите му. От този момент в Храма започнаха да се случват знамения и чудеса, показващи, че обредите на Закона скоро ще бъдат отменени. Свещениците вече нямаше да виждат Божиите ангели, нито да имат благодатта на пророчеството; вече нямаше да могат да дават пророчества или да просвещават народа относно тъмните места на Свещеното Писание, както бяха свикнали да правят.

Свети йеромартир Атанасий от Брест-Литовск (1649)

„Свети Атанасий е роден в провинция Минск през 1596 г., същата година, в която е сключена лъжливата Брест-Литовска уния между Рим и някои руски епископи. Баща му е бил литовски благородник със скромни средства, но Атанасий придобива широта и дълбочина на знания, които са били изключителни за онова време. Освен съвременни и древни езици и писанията на светите Отци, той е бил запознат с творбите на западни философи и богослови.

„През 1627 г., след като прекара няколко години като частен учител, той стана монах в манастира Хутин близо до Орша в Малката Русия. Този манастир е бил независим от полските окупационни сили и по традиция дълбоко отдаден на запазването на православието, така че е бил в състояние да даде голяма подкрепа на православния народ в лицето на римокатолическата пропаганда. Атанасий продължил да следва монашеския си път в други известни манастири и бил ръкоположен за свещеник. Киевският митрополит Петър Могила му възложил задачата да възстанови Купятицкия манастир. В послушание към божествено откровение Атанасий тръгна за Москва, дълго и опасно пътуване през територия под полска окупация, за да поиска финансова помощ за възстановяването и да запознае царя с съдбата, предвидена за Православната църква в земите на югозапад от Русия. Той успява в начинанието си и с помощта на Божията Майка възстановителните работи започват. Две години по-късно Атанасий е назначен за игумен на манастира „Св. Симеон Стилит“ в Брест-Литовск. Оттогава нататък той се превръща в решителен и неуморим борец срещу римския прозелитизъм, облечен в православни обреди и обичаи, известен като Униата. През следващите осем години чрез молитва, проповеди и чрез своите писания светецът посвети всичките си сили на опровергаването на лъжливата Униа и на връщането в святата овчарска кошара на Христос на онези, които бяха заблудили.

„Населението на окупираните територии беше жестоко третирано от полските войници и колонисти, а от своя страна и йезуитските мисионери се въздържаха от каквито и да било мерки, които биха могли да доведат народите на Малката Русия до приемане на тяхната вяра. В тази ситуация Свети Атанасий реши да отправи петиция до краля на Полша, Владислав IV, с молба православните да бъдат третирани с повече човечност. Кралят беше трогнат от молбата му и издаде указ, забраняващ злоупотребите, които бяха се случили, но неговите чиновници го игнорираха. Състоянието на православните във Варшава беше особено лошо. Не беше необичайно поляците и униятите да подпалват православни църкви в празнични дни, когато те бяха пълни с вярващи, точно както се беше случвало по времето на големите гонения.

„Атанасий продължи борбата, подпомаган и утешаван само от Божията Майка, и през 1643 г., след ново откровение, той отново се обърна с молба за възмездие от името на православните към полския Държавен съвет. Той получи благоприятно изслушване и на православните беше предоставена известна правна защита. Но някои високопоставени православни мъже, опасявайки се за своите привилегии, твърдяха, че светецът е луд, и успяха да го лишат от абатството му, да го свалят от свещеничеството и да го изпратят в Киев, за да отговаря пред църковен съд.

“ Скромният Атанасий беше напълно оневинен и възстановен на поста си, но не се радваше на мир дълго, тъй като преследването на православните скоро започна отново. Той състави петиция, предназначена за краля на Полша, но беше арестуван и хвърлен в затвора, преди да успее да я завърши. Той беше освободен след три години задържане, но през 1648 г. избухна преследване, което беше по-ужасно от всякога. То беше толкова кърваво, че народът на Малката Русия се въстанали и поискали оттеглянето на полско-литовската армия и връщането на руските територии на царя. Полските власти незабавно арестували лидерите на въстанието и видни православни сановници. Свети Атанасий бил хвърлен в затвора и претърпял всякакви физически и психически мъчения от ръцете на своите надзиратели и на римокатолическите власти, но той никога не престанал да вика: „Анатема на Съюза!“ След като беше измъчван с разпалени въглени, той беше обесен и изгорен жив. Тъй като все още не беше мъртъв, палачите му го застреляха.

„Хвърлиха обезглавеното му тяло в яма, където малко по-късно беше намерено нетленно. В годините, които последваха, мощите на светия мъченик извършиха много чудеса.“ (Синаксарион)

Светите мъченици епископ Абда, Хормизд и Сунин от Персия (IV в.)

Свети Абда живял в Персия по времето на император Теодосий II и на персийския цар Язгерд I; като епископ на християните там, той работел неуморно, за да се грижи за своето паство и да доведе езичниците към Христос. Един ден, изпълнен с ревност, той влезе в храма, в който царят принасяше жертви, преобърна свещения огън и подпали храма. Разгневеният цар забрани поклонението на християнския Бог, нареди унищожаването на всички църкви и манастири и арестува цялото духовенство. Абда бе доведен пред царя и му бе заповядано да възстанови езическия храм; когато той отказа, бе жестоко и продължително измъчван, докато не предаде душата си на Бога. Това беше началото на тридесетгодишен период на ужасно преследване на християните в Персия.

Свети Хормизд беше син на персийски управител, който стана християнин в младостта си. Заради това баща му го осъди да работи като гол камилски в пустинята. Малко по-късно кралят изпратил на Хормизд ленена туника, обещавайки да го възстанови в благоволението си, ако се върне към религията на персите. Светият разкъсал туниката и я върнал на краля, за което бил екзекутиран.

Свети Сунин бил висш персийски чиновник, който се обърнал към Христос и бил възнаграден с венец на мъченичество.

-- -