Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Галатяни 6.11-18
(Апостол, Неделя преди Въздвижение)
11Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)
1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
Филипяни 2.5-11
(Апостол, Богородица)
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
Йоан 3.13-17
(Евангелие, Неделя преди Въздвижение)
13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Матей 25.14-30 (Евангелие)
14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Лука 10.38-42, 11.27-28
(Евангелие, Богородица)
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.
27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.