Библейски четива (Синодален превод)
Изход 24.12-18 (Вечерня)
12И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
13И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,
14а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
15Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,
16и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
17А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.
18Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.
Съставно 15 - Изход 33.11-23; 34.4-6, 8 (Вечерня)
1Господ говореше с Моисей лице в лице, както човек говори със своя приятел. И после той се връщаше в стана; но младият служител Иисус, син на Нави, не напускаше шатъра. Моисей каза на Господа: „Виж, Ти ми казваш: ‘Води този народ нагоре’; но не си ми показал кого ще изпратиш с мен. А Ти си ми казал: ‘Познавам те над всички други и ти си намерил благоволение пред Мен.’ И сега, ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми Себе Си, за да Те видя и да намеря благоволение пред Теб, и да позная, че този велик народ е Твой народ.“ И Господ му каза: „Аз Сам ще вървя пред теб и ще ти дам покой.“ И той Му каза: „Ако Ти Сам не вървиш с нас, не ни издигай оттук. Защото как ще се познае истински, че аз и Твоят народ сме намерили благоволение пред Теб, ако не вървиш с нас? По този начин ще бъдем прославени аз и Твоят народ повече от всички народи.“ И Господ каза на Моисей: „За теб ще направя това слово, което си изрекъл; защото ти си намерил благоволение пред Мен и те познавам над всички други.“ Моисей каза: „Покажи ми Твоята слава.“ И Той каза: „Ще премина пред теб в Моята слава и ще възвестя пред теб Моето име ‘Господ’; и ще бъда милостив към онези, към които ще бъда милостив, и ще пожаля онези, към които ще пожаля.“ И каза: „Ти не можеш да видиш Моето лице; защото никой човек няма да види Моето лице и да остане жив.“ И Господ каза: „Виж, има място при Мен; застани на скалата. И докато Моята слава преминава, Аз ще те поставя в пукнатината на скалата и ще те покрия с Моята ръка, докато премина; после ще отдръпна ръката Си и ти ще видиш гърба Ми; но Моето лице няма да ти бъде показано.“ И Моисей стана рано сутринта и се изкачи на планината Синай, както Господ му беше заповядал. Господ слезе в облака и застана там с него, и провъзгласи името „Господ“. Господ премина пред него и провъзгласи: „Господ, Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и пълен с милост и истина.“ И Моисей бързо се поклони до земята и се поклони на Господа.
Съставно 23 - 3 Царства 19.3-9, 11-13, 15, 16 (Вечерня)
1Илия чу това и се уплаши; стана и побягна, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавее, в Юдейската земя; остави слугата си там. А сам той измина един ден път в пустинята и дойде и седна под едно самотно хвойново дърво. И легна под хвойновото дърво и заспа. Изведнъж някой се допря до него и му каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Илия погледна и ето до главата му имаше пита хляб и стомна с вода. Той стана, яде и пи и отново заспа. Ангелът Господен дойде втори път, допря се до него и каза: „Стани и яж и пий, защото имаш дълъг път.“ Той стана, яде и пи; и в силата на тази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до планината Хорив. Там влезе в една пещера и прекара нощта там. И тогава дойде към него словото Господне, казвайки: „Излез и застани на планината пред Господа. И ето, Господ ще премине.“ И се надигна голям и силен вятър, който раздираше планините и трошеще скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра; и след вятъра земетресение, но Господ не беше в земетресението; и след земетресението огън, но Господ не беше в огъня; и след огъня — глас на тих вятър. И когато Илия го чу, той покри лицето си с мантията си и излезе и застана при входа на пещерата. Тогава Господ му каза: „Иди, върни се по пътя си и ще стигнеш до пустинния път на Дамаск; и ще помажеш Елисей, сина на Сафат, за пророк вместо теб.“
Лука 9.28-36
(Утринно Евангелие)
28Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
34Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
2 Петрово 1.10-19
(Апостол, Преображение)
10Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
12Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас.
13Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне,
14знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви.
15Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това.
16Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
17Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
18И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.
19Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
2 Коринтяни 4.13-18 (Апостол)
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
Матей 17.1-9
(Евангелие, Преображение)
1И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Матей 24.27-33, 42-51 (Евангелие)
27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.