19 Август 2010
Четвъртък от 13-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Мъченик Андрей Стратилат и другарите му
Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 10.7-18 (Апостол)

7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. 8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. 9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, - 10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, - 11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме. 12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си. 13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. 14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово; 15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, 16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял. 17"Който се хвали, с Господа да се хвали". 18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали.

Марк 3.28-35 (Евангелие)

28Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; 29но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане. 30Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух. 31И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат. 32Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те. 33Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми? 34И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя; 35защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

Жития на светиите

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)