1 Коринтяни 7.35-8.7 (Апостол)

35Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено. 36Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват. 37Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави. 39Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне. 40Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

1Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава. 2Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае. 3Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него. 4- Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога. 5Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), - 6ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него. 7- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Матей 15.29-31 (Евангелие)

29Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там. 30И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери, 31тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.

Свещеномъченик Панкратий, епископ на Таормина в Сицилия (I в.)

Роден е в Антиохия по времето, когато Христос е ходил в плът в Палестина. Родителите му, като чули за чудесата и учението на Христос, пътували до Ерусалим, като взели със себе си малкия си син Панкратий. Там и тримата видели и слушали самия Иисус, а също така се срещнали и с апостол Петър. След Възнесението Панкратий и родителите му били кръстени в Антиохия (според някои сведения от самия апостол Петър). Апостол Петър постави Панкратий за епископ на Таормина в Сицилия, където той извърши велики чудеса и доведе мнозина към Христос.

Един езически генерал на име Аквилинус, като чу, че Таормина е станала християнска, тръгна с войската си да унищожи града. Панкратий наставляваше верните да не се страхуват и излезе да посрещне войската, въоръжен само със знака на Кръста. Когато армията се приближила до града, войниците били обзети от объркване и страх, паднали върху собствените си оръжия и се нахвърлили един върху друг, а накрая се оттеглили в ужас. Така градът бил спасен от молитвите на светия епископ. По-късно езичниците го убиха с камъни, давайки му мъченическа смърт. Мощите му все още се почитат в Рим.