Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

1 Коринтяни 3.9-17 (Апостол)

9Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание. 10По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. 11Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. 12Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, - 13на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. 14И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. 15А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. 16Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? 17Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Св. Анна)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Матей 14.22-34 (Евангелие)

22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. 23И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. 24А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. 25И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. 26А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. 27Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; 30но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? 32И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. 33А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! 34И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Лука 8.16-21 (Евангелие, Св. Анна)

16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.

Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица

Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.

Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)

Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).

Света Олимпиа, дякониса (408)

Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.

По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“