1 Коринтяни 13.4-14.5 (Апостол)

4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, 5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, 6на неправда се не радва, а се радва на истина; 7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. 8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. 9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. 11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. 12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. 13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

1Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате. 2Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни; 3който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха. 4Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата. 5Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.

Матей 20.1-16 (Евангелие)

1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, 2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; 3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, 4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. 5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. 6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? 7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. 8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. 9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. 10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; 11и като получиха, зароптаха против стопанина 12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. 13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? 14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; 15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? 16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Нашите праведни отци Йоан и Симеон, безумният заради Христа (570)

Тези двама братя в Христа бяха от Едеса в Месопотамия. След поклонение в Йерусалим те заедно избягаха от света; били постригани за монаси, но скоро напуснали манастира си, за да се борят в молитва близо до Мъртво море. Така прекарали тридесет години в мълчание и аскетизъм. Тогава Симеон получил заповед от Бога да напусне пустинята и да служи на Бога сред хората по света. При раздялата им Йоан му казал: „Пази сърцето си от всичко, което виждаш в света. Каквото и да докосне ръката ти, нека не се владее сърцето ти. Когато храна минава през устните ти, нека сърцето ти не се подслажда от нея. Ако краката ти трябва да се движат, нека има мир в теб. Каквото и да правиш външно, нека умът ти остава спокоен. Моли се за мен, за да не ни раздели Бог един от друг в бъдещия свят.“ Симеон отиде в Емеса в Сирия, където прекара остатъка от живота си, преструвайки се на луд, за да скрие святостта си от хората. Но той вършеше чудеса на изцеление и се явяваше на хората от града в сънищата им, призовавайки ги към покаяние. Той беше дарен с дарбата да разпознава вътрешното състояние на другите и, докато танцуваше и бълнуваше по улиците, се приближаваше към хората, шепнеше им греховете им в ушите и ги призоваваше към покаяние. Той почина мирно през 590 г.; Йоан, който беше останал в пустинята, почина скоро след това.

Марцела, девица-мъченица от Хиос (ок. 1500)

Майка ѝ починала, когато тя била много малка, и тя била отгледана от баща си. С порастването си тя нараствала в добродетел и красота. Баща ѝ замислил незаконно желание към нея и ѝ направил неподходящи аванси, което я разтревожило толкова много, че тя избягала от селото си и се скрила в планините. Баща ѝ я преследва, дори я ранява със стрели в опитите си да я обладае. Накрая тя намира убежище в разцепена скала. Когато баща ѝ разбира, че не може да я измъкне от убежището ѝ, той жестоко я разчленява и хвърля главата ѝ в морето. От скалата, която я е приютила, извира извор, чиято вода има лечебни свойства. Света Марцела се почита особено на Хиос и до днес.

Пророк Езекиил (6 в. пр. Хр.)

Днес той се почита в славянския календар. Вижте 23 юли, денят на неговото почитане в гръцкия календар.