1 Коринтяни 11.8-22 (Апостол)

8Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; 9и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. 11Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. 12Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. 13Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава? 14Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса? 15Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало. 16Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии. 17А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо. 18Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам. 19Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас. 20Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; 21защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. 22Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.

Матей 17.10-18 (Евангелие)

10А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 11Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; 12но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. 13Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. 14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

Свещеномъченик Атеноген, епископ на Себасте, и десетте му ученици (311)

„По времето на Диоклетиан в Себасте пристигна жесток гонител на християните на име Филомарх. Той арестува и уби много християни в града. Когато видя Атеноген и учениците му, той каза на стареца да принесе жертва на идолите, за да не загинат като другите християни. Атеноген отговорил: „О, мъчител, онези, които описваш като загинали, не са загинали, а са в небето и се веселят с ангелите!“ Настъпил трогателен момент, когато елен, който бил хранен на ръка от състрадателния Атеноген, се затичал към него и, като го видял в такова бедствено положение, проронил сълзи. Дивите животни от хълмовете проявявали повече милост към мъчениците, отколкото езичниците! След жестоки мъчения, по време на които ангел Божий ги утеши, всички бяха обезглавени, първо свещениците и съработниците на Атеноген, а след това и самият Атеноген, и отидоха в небесния си дом през 311 г.“ (Пролог)

„Великият Хорологион“ добавя: „ Днес се почита и втори мъченик Атеноген, споменат от св. Василий… казва се, че когато този Атеноген се приближил към огъня, в който трябвало да умре мъченическа смърт, той пеел химна „О, радостна светлина“ в хвала на Светата Троица.“ Това е един от начините, по които знаем, че вечерният химн „Радостна светлина“ е бил в употреба още преди времето на св. Василий Велики.