Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Римляни 15.1-7 (Апостол)

1Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: 2всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание. 3Защото и Христос не на Себе Си угоди, но както е писано: "хулите на ония, които Те хулят, паднаха върху Мене". 4А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. 5А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса, 6та единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа. 7Затова приемайте един другиго, както и Христос прие вас за слава Божия.

Матей 9.27-35 (Евангелие)

27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! 28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! 29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. 30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. 31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. 32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. 33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. 34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. 35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Празник на чудесата (451) на великомученицата Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Света Евфимия се почита на 16 септември; днес почитаме чудото, извършено от нейните мощи по време на Четвъртия Вселенски събор. След дълги дебати и липса на напредък между защитниците на Православието и привържениците на монофизитската ерес, двете страни се съгласиха всяка да напише своето различно определение на вярата в две отделни книги и да помолят Бога да им покаже истината. Те поставиха двете книги в шкафа, съдържащ мощите на Света Евфимия, запечатаха шкафа и си тръгнаха. След три дни на непрестанно бдение и молитви, те отвориха реликвария в присъствието на императора и намериха монофизитската книга под краката на Светата, а православната книга в дясната ѝ ръка.

Блажената равноапостолна Олга, руска принцеса, кръстена Елена (969).

„Света Олга, прочута с мъдростта и трезвостта си, в младостта си стана съпруга на Игор, великия княз на Киев, който управляваше през Х век. След смъртта на съпруга си тя сама управляваше умело и накрая се реши да приеме християнската вяра. Тя пътува до Константинопол, за да приеме Светото кръщение. Императорът, виждайки външната ѝ красота и вътрешната ѝ величие, я помоли да се омъжи за него. Тя отговори, че не може да направи това, преди да бъде кръстена; освен това го помоли да ѝ бъде кръстник при кръщелния купел, на което той се съгласи. След като беше кръстена (получавайки името Елена), императорът повтори предложението си за брак. Тя отговорила, че сега той е нейният баща чрез Светото кръщение и че дори сред езичниците не се е чувало мъж да се жени за дъщеря си. Приемайки с достойнство, че е бил надхитрен от нея, той я изпратил обратно в земята й със свещеници, свещени текстове и свети икони. Въпреки че синът й Светослав останал езичник, тя засяла семето на вярата във внука си Владимир (виж 15 юли). Тя починала в мир през 969 г.” (Велики Хорологион)

Новите мъченици Никодим (1722) и Нектарий (1820)

Тези двама мъченици не са били роднини, но историите им са сходни. И двамата са били християни, които приели исляма в ранна възраст под турско владичество. По-късно и двамата се покаяли и, след като изтърпели покаяние, решили да се върнат на мястото на своето отстъпничество и да приемат мъченичеството. И двамата се представили пред турците, провъзгласили християнската си вяра и били обезглавени според ислямския закон.

Свети Никодим не само е приел исляма, но е принудил и семейството си да направи същото. Един от синовете му е избягал на Светата Гора и е станал монах. Бащата го е преследвал там, но е бил подтикнат към покаяние от святостта на мястото и сам е станал монах. След три години покаяние той е решил да се върне у дома в Албания и да приеме мъченичеството си.

Свети Нектарий се е обърнал към исляма (Прологът казва, че под натиск) на седемнадесетгодишна възраст. Когато майка му го видя облечен като турчин, тя извика: „Махни се от мен! Не те познавам. Аз те родих като християнин, а не като турчин!“ Покаял се за постъпката си, той отиде на Светата планина и стана монах. Подобно на Свети Никодим, след няколко години той реши да се върне у дома и да приеме мъченичеството за Христа.

-- -

Свети Софроний от Есекс (1993) (28 юни по стария календар)

Роден е в Русия през 1896 г. Като млад човек е водил живот на художник, опитвайки се да успее като живописец, докато се занимава с широкообхватно духовно търсене, включващо изучаване на източните религии. По време на Руската революция той е избягал в Париж. Там той преоткрива православието от детството си и посвещава живота си изцяло на покаяние и молитва, често прекарвайки часове наред прострян и плачещ на пода в апартамента си в Париж. През 1925 г. се премества на Атон, където живее като монах повече от двадесет години. На Светата Гора той става духовно дете на светия старец Силуан. След почиването на св. Силуан, като здравето му беше сериозно увредено от живота в влажна пещера, той получи разрешение от манастира си да напусне Светата Гора и да напише житие на св. Силуан. Това е „Св. Силуан от Атон“, велико духовно съкровище, което включва писанията на светеца, както и дълбоките размисли на о. Софроний за неговия живот. (До голяма степен благодарение на работата на отец Софроний свети Силуан, който е живял почти напълно уединен живот, е бил прославен от Църквата).

През 1959 г. отец Софроний основава манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс, Англия, където е живял до смъртта си. Той беше духовен отец на митрополит Йеротеос от Нафпактос, един от най-дълбоките духовни писатели на съвременното православие, който е казал за него следното: „Още от първата ни среща установих… че отец Софроний беше богослов на нашата Църква, видял Бога. Осъзнах, че Старецът е видял Несътворената Светлина… Разбрах, че той наистина е Божевидец, защото в противен случай целият му живот, цялото му поведение, думите, които изричаше, съветите и, във всеки случай, цялата му личност, не биха могли да бъдат оправдани. Той беше буквално променен от несъздадената Божия благодат.“ В Есекс той беше известен като духовен отец на мнозина и (малко популяризиран) като чудотворец и застъпник. Почина в мир през 1993 г. През 2019 г. беше официално провъзгласен за светец на Църквата от Константинополската патриаршия.

Всеки, който желае да се напои от дълбокия извор на неговото учение, може да прочете (в допълнение към Св. Силуан) книгите му „За молитвата“ и „Ще Го видим такъв, какъвто е“.

„Всяка догматична грешка неизбежно ще се отрази на духовния живот на човека.“ — Старец Софроний