Римляни 8.14-21 (Апостол)

14понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; 15защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! 16Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. 17Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. 18Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. 19Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, 20защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, 21с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

Матей 9.9-13 (Евангелие)

9Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. 10И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му. 11Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници? 12А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; 13идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Свети Давид Солунски (540)

В продължение на години той живял аскетичен живот в груба къщичка на дърво, която си бил изградил от клоните на бадемово дърво. След това се преместил в Тесалия, където продължил живота си на пост, молитва и бдение, очиствайки душата си и удостоявайки се да извърши много чудеса. Веднъж, когато император Юстиниан го посетил, той взел в гола ръка жарава и окадил императора. Виждайки това, императорът се поклонил до земята пред Давид. Той починал в мир.

Празник на Тихвинската икона на Божията майка. Празник на иконата на Божията майка Одигрития

Тази икона някога се е съхранявала в църквата Влахерна в Константинопол. През 1383 г. тя внезапно се появява в небето над Ладожкото езеро, след което пътува по въздуха до град Тихвин, където каца край река Тихвина. Там е построен манастир, за да я приюти. През ХХ век е донесена в Америка. Безброй чудеса са извършени чрез тази чудотворна икона, особено изцеления на деца.

На този ден се почита и иконата на Божията майка „Одигрития“. Според много предания тази икона и Тихвинската икона са едно и също нещо, затова ги изброяваме заедно. „Одигрития“ се превежда като „Наставница“ или по-буквално „Тя, която показва пътя“. Тя е нарисувана от самия евангелист Лука, който е познавал Божията майка по плът. През годините иконата е пренесена от Антиохия в Йерусалим, след това в Константинопол, където е поставена в църквата във Влахерна. Когато Константинопол е нападнат по същото време от персите и скитите, патриарх Сергий носи светата икона около укрепленията и градът е чудотворно избавен от езическите си врагове. По време на иконоборческия период иконата е скрита в стена в манастира „Всемогущ“.