Римляни 14.9-18 (Апостол)

9Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи. 10А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово. 11Защото писано е: "жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога". 12И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си. 13Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това - да не поставяте на брата си препънка или съблазън. 14Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. 15Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря. 16Да се не хули, прочее, вашето добро. 17Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа. 18Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.

Матей 12.14-16, 22-30 (Евангелие)

14А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят. Но Иисус, като узна, отдалечи се оттам. 15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 22Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори. 23И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов? 24А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз. 25Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои. 26И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му? 27И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. 28Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие. 29Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му. 30Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски (380 г.)

В борбата срещу арианската ерес, Мелетий, патриарх на Антиохия, е свален от престола, а император Констанций изисква Евсевий да предаде документа, доказващ законното му назначение на патриаршеския престол. Евсевий казва, че няма да го предаде без разрешението на всички, които са го подписали, и когато императорските войници заплашват да отрежат дясната му ръка, той им протяга и двете си ръце. Когато Констанций чува за това, той е поразен от възхищение и прекратява преследването на епископа. Докато арианската ерес продължава да бушува, Евсевий остава твърд и накрая е заточен по заповед на император Валент. Когато пратеникът, носещ едикта за изгнание, пристига, Евсевий го предупреждава да мълчи, за да не би хората, чувайки защо е дошъл, да го убият. След това Евсевий напуска града пеша, под прикритието на тъмнината, за да предпази пратеника от зло. След смъртта на Валент, Евсевий се завръща от изгнание и пътува из Сирия (въпреки че вече е много стар човек), назначавайки свещеници и епископи, известни със своята православност. Около 380 г., докато влизал в едно село, за да възкачи епископ на трона, една арианка хвърлила керемида по него от покрива, счупвайки черепа му. Докато умирал, той накарал всички минувачи да се закълнат, че няма да си отмъщават.

Свети Григорий Богослов кореспондирал с Евсевий и го ценял толкова високо, че в писмо до него написал: „Убеден съм, че такъв човек благоволи да бъде и мой покровител в молитвите си, ще ми даде толкова сила, колкото бих получил чрез един от светите мъченици.“

Свети Албан, първи мъченик на Великобритания (началото на III в.)

Той е бил войник в римската армия и според преподобния Беда е бил доведен до вярата в Христос от свещеник беглец, на когото е дал подслон. Светецът разменил дрехи със свещеника, което му позволило да избяга и осигурило собственото му мъченичество. Някои писатели, включително Свети Беда, поставят мъченичеството му по време на управлението на Диоклециан (286-303).

Гробницата на Свети Албан е била почитана още през 429 г. от Свети Герман от Оксер. Град Веруламиум е или неговият роден град, или мястото на мъченическата му смърт; близо до него е основан манастир, около който се е развил английският град Сейнт Албанс.