Римляни 11.25-36 (Апостол)

25Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, 26и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: "ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова". 27"И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им". 28Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците. 29Защото Божиите дарове и призванието са неотменни. 30Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, 31така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани. 32Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува. 33О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! 34Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? 35Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? 36Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.

Матей 12.1-8 (Евангелие)

1По онова време, една събота, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му, като бяха огладнели, наченаха да късат класове и да ядат. 2Фарисеите, като видяха това, рекоха Му: ето, учениците Ти вършат, каквото не е позволено да се върши в събота. 3А Той им рече: не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде ни той, ни ония, които бяха с него, а само свещениците? 5Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни? 6Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма; 7и ако знаехте, що значи: "милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невиновните; 8защото Син Човеческий е господар и на съботата.

Мъченик Леонтий и с него мъченици Ипатий и Теодул в Триполи, Сирия (73)

Почитан римски командир в Триполи във Финикия, той е описан като „с голям физически ръст, могъщ, силен и смел в битка“. Когато се разбрало, че е християнин и е давал зърно на бедните от императорския склад, управителят Адриан, голям гонител на християните, изпратил Ипатий, военен командир, и Теодул, войник, заедно с някои други, за да го арестуват. По пътя Ипатий се разболял тежко от треска и ротата трябвало да отложи мисията си. Една нощ ангел Господен се явил на Ипатий и казал: „Ако искаш да бъдеш излекуван, ти и твоите войници трябва да извикаш три пъти към небето: „О, Боже на Леонтий, помогни ми!““. Ипатий разказал на другарите си за видението си и когато всички извикали, както му било наредено, Ипатий бил незабавно изцелен. След това Ипатий и Теодул продължили пред другите войници и намерили Леонтий. Леонтий ги приел гостоприемно и им предложил освежаване. Докато си почиваха в дома му, той проповядва вярата си в Христос и сърцата им започнаха да горят в тях. Докато Леонтий все още говореше, светъл облак се спусна върху двамата войници и изсипа роса върху тях, докато Леонтий казваше: „В името на Всесветата Троица: Отец, Син и Свети Дух.“ Така те бяха кръстени от Самия Свети Дух.

Когато жестокият Адриан разбрал това, той заповядал двамата войници да бъдат жестоко пребити, след което обезглавени; след това подложил Леонтий на най-жестоки мъчения, под които той накрая починал, непоколебим във вярата си. Това било по време на управлението на Веспасиан.