1 Петрово 1.3-9 (Вечерня)

3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, 4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас, 5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време. 6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения, 7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос, 8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, 9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;

1 Петрово 1.13-19 (Вечерня)

13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово. 14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение, 15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. 16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". 17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, 18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, 19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,

1 Петрово 2.11-24 (Вечерня)

11Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, 12имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението. 13И тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство, заради Господа: било на цар, като на върховна власт, 14било на управници, като на пращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. 15Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, 16като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии. 17Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте. 18Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си - не само на добрите и кротките, а и на опърничавите. 19Защото това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. 20Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. 21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Римляни 9.6-19 (Апостол)

6Ала това не ще рече, че словото Божие не се е сбъднало: понеже не всички, които са от Израиля, са израилтяни, 7нито са всички чеда на Авраама, затова че са негово семе; но казано е: "от Исаака потомство ще се назове с твое име". 8Сиреч, не чедата на плътта са чеда Божии, а чедата на обещанието, те се признават за потомство. 9Защото думите на обещанието са тия: "по това време ще дойда, и Сарра ще има син". 10И не само със Сарра, но тъй беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаака, нашия баща; 11защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия), 12беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия", 13както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих". 14Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не. 15Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля". 16И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува. 17Защото Писанието казва на фараона: "тъкмо за това те издигнах, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде името Ми проповядвано по цяла земя". 18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?

Деяния 11.19-26, 29-30 (Апостол, Апостоли)

19А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. 20Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. 21И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. 22Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25Тогаз Варнава отиде в Таре да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. 26Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. 29Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; 30това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Лука 10.16-21 (Евангелие, Апостоли)

16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. 17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам. 18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; 19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Свети апостоли Вартоломей и Варнава

Свети Вартоломей е бил един от дванадесетте апостоли, галилеянин; евангелските разкази казват малко повече за него. Твърди се, че след като получил Светия Дух на Петдесетница, той пътувал в служба на Евангелието до Арабия и Персия и донесъл в Индия превод на Евангелието според Матей. Евсевий пише, че сто години по-късно Пантен, именит александрийски учен, намерил това евангелие, когато пътувал из Индия. Според повечето разкази Вартоломей завършва живота си в Армения, където приема мъченическата си смърт чрез разпятие. Според мнозина той и Натанаил са един и същ човек: евангелските разкази, които говорят за Вартоломей, не споменават Натанаил; а Евангелието от Йоан, което споменава Натанаил като един от дванадесетте, не споменава Вартоломей. Но според гръцкия Синаксарион, Вартоломей и Симон Зилот са едно и също лице.

Свети Варнава бил един от седемдесетте, от Кипър, левит и по едно време съученик със свети Павел при Гамалиил. След Възнесението Христово той ръководел седемдесетте до обръщането на апостол Павел. Той е споменаван често в Деянията на апостолите, където са описани някои от пътуванията му като спътник на свети Павел. Според всички сведения, той е първият, който проповядва Евангелието на Христос в Рим и Милано. Неговите чудотворни мощи са открити на остров Кипър по времето на император Зинон; на тази основа Кипърската църква е създадена като независима църква, тъй като е имала апостолска основа.

Възпоменание на явяването на Архангел Гавраил на монах на Атон и откровението на химна „Достойно е“ (Axion Estin (980)

Един монах на Света гора пеел в килията си древния химн на Пресвета Богородица „По-честната от Херувимите…“ (съставен от Свети Козма Химнограф), когато му се явил архангел Гавриил, преоблечен като монах. Ангелът изпял същия химн, но го започнал по различен начин: „Достойно е наистина да Те наречем блажена, Богородице, винаги благословена и пречиста и Майка на нашия Бог. По-честната от Херувимите…“ Смаян от красотата на химна, монахът помолил непознатия да го запише вместо него: Ангелът го издълбал с пръст върху каменна плоча, след което изчезнал от погледа му. Плочата била донесена в Константинопол и показана на императора и патриарха като доказателство за чудото. Оттогава тази версия на химна започнала да се пее в Божествената литургия, както е и до днес.