Римляни 4.4-12 (Апостол)

4На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. 5Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. 6Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: 7"блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; 8блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". 9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. 10Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, 12и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.

Матей 7.15-21 (Евангелие)

15Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: 16по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? 17Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: 18не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. 19Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. 20И тъй, по плодовете им ще ги познаете. 21Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)

Роден през 103 г., той е философ от самарянския град Сихем в Палестина, посветил живота си на търсенето на истината, опитвайки много философски школи и източници на човешка мъдрост: стоиците, перипатетиците, питагорейците и накрая платониците. Един ден му се явил старец (чието име и произход са неизвестни) и му разказал за пророците и апостолите, които били научили за Бога не чрез собствената си мъдрост, а чрез откровение от самия Бог. Той чел писанията и се убедил в истинността на вярата, но не искал да бъде кръстен, нито да се нарече християнин, докато не изпитал всички аргументи на езичниците срещу християнството. За тази цел той пътувал до Рим, където участвал в дебати на философски събрания, впечатлявайки всички с мъдростта си. В Рим той също така бил свидетел на мъченическата смърт на светите Птолемей и Лукиан; това го подтикнало да напише Апология за християнската вяра и християнския народ, която той дал на император Антонин и Сената. Те били толкова развълнувани от този документ, че императорът заповядал преследването на християните да бъде прекратено.

До края на живота си Юстин посветил всичките си умения на проповядването на Евангелието и защитата на християните. До края на живота си, където и да проповядвал за Христос, той винаги носел философските си одежди. В допълнение към своята Апология, той написал редица други научни защити на вярата.

В крайна сметка той е хвърлен в затвора след лъжливите обвинения на Кресценс, ревнив циничен философ. Той умира (един източник казва чрез обезглавяване, друг чрез отравяне) в Рим през 167 г. при управлението на император Марк Аврелий, наследник на Антонин.

Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

„Лекар по природа, той бил ученик на Свети Антоний Киевски. Лекувал хората с молитва и с предписване на зеле, което те приготвяли на вид хляб. Княз Владимир Мономах бил излекуван по този начин и това направило Агапит известен отвсякъде. Княжеският лекар, арменец, чувайки това, започнал да разпространява клевети за него. Когато Агапит се разболял, арменецът дошъл и като го погледнал, казал, че ще умре след три дни и че ако не го направи, тогава той, арменецът, ще стане монах. Агапит му казал, че му е било открито от Бога, че ще умре не след три дни, а след три месеца. И така се случило. След смъртта на Агапит арменецът отишъл при игумена на Пещерния манастир и го помолил да го постриже за монах. Той обяснил, че Агапит му се явил от онзи свят и му напомнил за обещанието му. И така някогашният завистник станал смирен монах, по Божието провидение, чиято грижа е всички хора да бъдат спасени.“ Свети Агапит почива около 1095 г.“ (Пролог)