Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети мъченик Сава Готски (372)

В кралство Влахия (в днешна Румъния) готите предприели жестоко преследване на християните. Готски принц дошъл в село Бузъу и попитал селяните дали там живеят християни. Те му се заклели, че няма. Тогава Сава се яви пред княза и казал: „Никой да не се заклева в моя полза. Аз съм християнин.“ Трогнат от смелостта му, князът пуснал Сава, казвайки: „Този не може да направи нито вреда, нито добро.“

На следващата година в селото дошъл свещеник на име Сансал и отпразнувал Пасха със Сава (който наистина бил единственият християнин там). Когато езичниците чули за това, те нападнали къщата на Сава и хванали двамата мъже. Влачили Сава гол през тръни, след което го завързали и него, и Сансала за дървета и се опитали да ги накарат да ядат месо, принесено в жертва на идоли. Никой от двамата не искал да се докосне до жертвите. Тогава князът осъдил Сава на смърт и го предал на войниците. Сава тръгнал към мястото на екзекуцията радостно, пеейки и хвалейки Бога. Виждайки неговата доброта, войниците се опитали да го освободят по пътя, но Сава отказал, казвайки им, че е техен дълг да изпълнят заповедта на княза.

Войниците го отвели до река, завързали камък за врата му и го хвърлили във водите, където той предал душата си на Бога. По-късно някои християни открили тялото му и го погребали с почести. Светецът бил на 31 години по време на мъченическата си смърт. По време на управлението на император Валент, гръцкият пълководец Йоний Соран намерил тялото на светеца по време на война срещу готите и го отнесъл в Кападокия.