Свети Исаак Сириец, абат на Сполето, Италия (ок. 550 г.)
Това не е известният Исаак Сирийски (поменан на 28 януари), който е написал „Аскетическите проповеди“, а монах, който се е установил в Сполето и е бил известен със светия си, уединен живот, чудесата и проницателността си. Жителите на Сполето са се опитвали да го почетат с пари и други дарове, но той е отказал всичко и се е оттеглил в килия в гората. Скоро там е израснал голям манастир, докато други са се присъединявали към него в молитвения му живот.
Веднъж двама почти голи мъже дошли да просят дрехи от Исаак. Той казал на един монах да отиде до хралупа от дърво на известно разстояние и да донесе това, което е намерил там. Монахът се върнал с дрехи и ги дал на просяците. Те се засрамили, когато открили, че това са техните собствени дрехи, които били скрили в дървото.
Един човек дал два кошера на манастира. Монах скрил единия от тях и занесъл другия на игумена. Исаак му казал: „Внимавай, когато се връщаш в кошера, който си скрил: той е превзет от отровни змии. Внимавай да не те ухапят.“
Свети Василий Изповедник, епископ на Парий (ок. 760 г.)
В мрачните дни на иконоборството, този свети епископ отказал да подпише императорската заповед, осъждаща почитането на иконите, и за това бил жестоко преследван по много начини от еретиците до края на живота си; през цялото време той останал „твърд като диамант в своето православие“. (Пролог)
Нашата Света Майка Атанасия (860)
„Родена на остров Егина от богати и знатни родители, тя раздала имота си на бедните и отишла в манастир, където се подлагала на все по-голяма аскеза. Хранела се само веднъж на ден, и то само хляб и вода, а по време на Великия пост само веднъж на всеки два дни. Само на Коледа и Великден вкусвала месо и масло. Въпреки че била игуменка на манастира, тя била служебница на всички останали сестри и се срамувала, че някой трябва да ѝ служи. Тя била удостоена с великия дар на чудотворството, както приживе, така и след смъртта си.“ (Пролог)