Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 66.10-24
(6-ти час)
10Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,
11за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.
12Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.
13Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим.
14И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.
15Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън.
16Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.
17Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ.
18Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава
20и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.
21Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.
22Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.
23Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.
24И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.
Битие 49.33-50.26 (Вечерня)
33И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.
1Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
2И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
3И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
4И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
5баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
6А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
7Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
9С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
10И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
11Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
12И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал;
13отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
14След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
15Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
16И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
17тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
18Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
19Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
22И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
23И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
24Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
25Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
26Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.
Притчи 31.8-31 (Вечерня)
8Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
9Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
10Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
11сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
12тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
13Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
14Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
15Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
16Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
17Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
18Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
19Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
20Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
21Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
22Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
23Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
24Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
25Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
28Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
29"много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
30Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
31Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!
Евреи 2.11-18
(Апостол, Богородица)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Лука 1.24-38
(Евангелие, Богородица)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.