Исаия 37.33-38.6 (6-ти час)

33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: 34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. 35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида." 36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. 37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

1В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3"О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия. 4И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Битие 13.12-18 (Вечерня)

12Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. 13А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. 14И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; 15защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека: 16и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; 17стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги). 18И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Притчи 14.27-15.4 (Вечерня)

27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

1(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. 2На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. 3Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. 4Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.

Мъченик Агапий и седем с него (303)

Тези свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) в палестинската Кесария. Всички осем са били много млади; само Агапий е бил кръстен християнин. Урбанус, управителят на региона, отбелязал езически празник, като наредил някои християни да бъдат публично измъчвани и екзекутирани: едни чрез изгаряне, други на бесилката, а трети, като ги хвърлили на дивите зверове в арената. Шестима от младежите (Тимолай, Дионисий, Ромул, Плесий и двама на име Александър), виждайки търпението и спокойствието, с които християните понасяха мъченията си, бяха докоснати от Светия Дух и, вързвайки си ръцете, се представиха пред Урбан, казвайки: „И ние сме християни!“ Те бяха незабавно хвърлени в затвора. Няколко дни по-късно Агапий, виден християнин в този град, също се представи заедно с втори Дионисий. Всички осем бяха обезглавени заедно в Кесария. Тяхното мъченичество е записано в „Църковна STORY“ на Евсевий.

Свети мъченик Александър (270-275)

„Той беше от град Сиде в Памфилия. Управителят на император Аврелиан го попита кой е, на което Александър отговори, че е пастир на стадото на Христос. „И къде е това стадо на Христос?“, попита още злият и подозрителен управител. Александър отговори: „По целия свят живеят хората, които Господ Христос е сътворил, сред които онези, които вярват в Него, са Неговите овце, но онези, които са се отклонили от своя Създател, които са поробени от творението и делото на човешките ръце, от мъртви идоли, като теб, са чужденци за Неговото стадо и при Страшния съд на Бога ще бъдат поставени отляво с козите.“ Злият съдия първо заповяда да го бият с железни бичове, а след това да го хвърлят в горяща пещ. Но огънят по никакъв начин не можеше да му навреди. Тогава го обесоха, а след това го хвърлиха на дивите зверове. Но зверовете не го докоснаха. Накрая управителят заповяда да бъде обезглавен. Но веднага щом съдията произнесе присъдата, зъл дух го обзе и го направи бесен. Той беше отведен, виещ, към боговете си, идолите, но по пътя злият дух изтръгна нечестивата му душа от него. Свети Александър пострада между 270 и 275 г.“ (Пролог)

Почитан е на 14 март по гръцкия календар.